Участието на Ферари във Формула 1 се превръща в един  огромен маркетингов помощник за компанията. Внедряването на знанията ,получени  най-престижния шампионат, в шосейните автомобили на Ферари е логичен ход. Състезателните успехи на Ферари през 70те години се дължат основно на силния V12 боксеров мотор. Не е изненадваюо, че двигатели с подобен дизайн намират приложение и при шосейните автомобили на марката като се използват чак до 1996. 

Турбо двигателите са използвани през 80те години в автомобилите от Формула 1 на Ферари. Логично знанията получени от Ф1 са внедрени в шосейните автомобили. Първо Ферари предстаавят моделът 288 GTO  , а няколко години по-късно и F40. 

В началото на 90те, Ферари се завръщат към традиционните за тях  V12 двигатели без принудително пълнене. За суперавтомобила F50  е използван подобен двигател, но с по-голям обем. Ферари твърдят , че F50 е технологично болид от Формула 1 пригоден за употреба по нормални пътища. 

В края на 80те Ферари са пионери при новия тип скоростни кутии управлявани с пера зад волана. След дебюта на такава скоростна кутия във Формула 1 тя намира своето приложение и при шосейния автомобил F355. Днес тази скоростна кутия може да бъде намерена във всеки автомобил Ферари. 

Огромна крачка напред за компанията е представянето на модела Енцо. Енцо е модерна технология в агресивна и безкомпромисна опаковка. Това е автомобил събрал най-доброто и трите последователни шампионски болида на Михаел Шумахер. Всичко от тези болиди е съчетано във Ферари Енцо: шаси от кабонови влъкна, спирачни дискове от композитни материали, скоростна кутия с пера зад волана и тракшън контрол. Нещата не свършват до тук, Енцо предлага дори повече от автомобилите от Формула 1. Подът е проектиран да създава притегателна сила и автомобилът притежава активни аеродинамични елементи. Докато F50 притежава елегатно купе, Енцо е крещящ дизайн, който ясно показва връзката си с автомобилите от Формула 1. 

За разлика от повечето дизайни на Пининфарина, Енцо определено не е безсъмнено красив автомобил. Носът на автомобила е като точно копие на носовете на болидите от Формула 1 от това време. Огромното задно крило при F40  и F50  при Енцо вече липсва. Според слухове самият Лука ди Монтедземоло не желаел автомобил с огромно задно крило. Аеродинамичният под върши работата на премахнатото крило. 

Първоначално Ферари съобщават, че ще направят 349 автомобила като всички бройки са продадени още преди да се появят снимки или информация в медиите за автомобила. Компанията решавала кой може да си купи Ферари Енцо като един от критериите бил бъдещия собственик да е купил F40 и F50 преди това. След получаване на официална покана от Ферари, избраниците имали право да поръчат едно то тези 349 броя. След множество молби от страна на лоялни клиенти, Ферари решават да направят още 50 броя като общо автомобилите стават 399. Ферари правят и Енцо номер 400 като го даряват за благотворителен аукцион, където цената му достига 1 300 000 долара. Парите от тази кола отишли за пострадалите от цунамито в Индинския океан през 2004. 

Има и три прототипа/тестови автомобили, които носят обозначенията М1, М2 и М3. Трите са направени да изглеждат като Ферари 348 като един от тях е продаден на цена от около 240 000 долара заедно с 400то Енцо.