Точно 20 години след последния състезателен прототип с марка Ферари появил се в надпревара за издръжливост , фирмата от Маранело отново изненадва света като показва 333 SP през 1993. Новата кола е съвместна разработка между производителя на състезателни шасита Далара и Ферари и е първия прототип за Ферари след повече от две десетилетия пауза. Колата е специално проектирана да участва в новите IMSA регулации като 333 SP  е предвидено единствено да се използва от клиентски частни отбори, но не и от заводския отбор на Ферари. Импулс на проекта дава основателя на фирмата МОМО Джанпиеро Морети и Луйджи Буитоно, президент на Ферари Северна Америка. Програмата носи кодовото име "Il Sogno Americano"  или Американска мечта. 

Според правилата на IMSA  двигателят трябвало да има обем под 4.0 литра и трябвало да бъде базиран на съществуващ в шосейна кола мотор. Двигателят V12  бил подобен на автомобилите от Формула 1 на Ферари по това време , но получил хомологация благодарение на уверението, че подобен мотор ще се използва при шосейната кола Ферари Ф50. При Ф50  3.5 литровия Ф1 двигател е увеличен до обем от 4.7 литра.  След това същия двигател се намалява до под 4 литра за да се използва при 333 SP. Единичния обем на цилиндър е 333 куб см като клапаните са по 5 на цилиндър.

Голяма част от работата по шасито е извършена от Далара в техния въздушен тунел. Според правилата шасито на колата е с плоско дъно. Използвани са леки композитни материали при изграждането на шасито като резултата е лека , но здрава конструкция. Шасито като концепция не се различавало от това използвано при автомобилите от Формула 1, но било по-широко. 

След тестове през 1993, 333 SP прави дебют на Палм Бийч Кавалино Класик през Януари 1994. Три месеца по късно прави и състезателен дебют на състезанието Атланта Спринт. Завръщането на Ферари при прототипите е впечатляващо. На първото състезание постигната двойна победа , а на второто тройна. Още три победи са постигнати до края на сезона. С подобрен нос колата участва на 12 часа на Себринг през 1994, където печели. 

След още победи титлите и при пилотите и при отборите са за тим с автомобили Ферари. Целите вече били да се участва на Льо Ман. Резервоарът е заменен с по-голям и е намалена мощността на двигателя за по-голяма издръжливост.  През 1995 колата има минимален успех на Льо Ман. Следващата година едно 333 SP  се квалифицира на второ място и прави най-бърза обиколка по време на състезанието, но отпада заради инцидент. През 1997 е постигнато 6то място. Льо Ман остава единственото неспечелено важно състезание за издръжливост от 333 SP. 

Моделът вече имал доста успешна състезателна кариера, но му предстояло да постигне още. През 1967 Ферари постигат една от най-значимите си победи въобще като три автомобила на италианската компания финишират на първо, второ и трето място на състезанието 24 часа на Дайтона. 31 години след паметната победа, Ферари печелят отново. Това е първа победа за марката в 24 часово състезание от 1967 година насам. През следващите години 333 SP е използвано успешно както в Европа така и САЩ. През 2002 на Дайтона е последната официална изява на автомобил 333 SP. Кариерата на модела се продължава цели 8 сезона. 

Издръжливостта и добрата скорост правят автомобила предпочитан избор за много частни отбори. В края на кариерата си са направени 40 екземпляра. Първите  14 коли са правени от Далара. Следващите 26 от Мишелото.  По-късно много коли са модифицирани според спецефичните нужди на собственика като дори има автомобили с двигатели Judd  за да се намалят разходите. 

Шаси 016