През сезон 1988 доминацията на Макларън е пълна. Британският тим лесно можел да спечели всички 16 кръга от шампионата, но рядко случващ се проблем с двигателя Хонда в болида на Ален Прост и катастрофа на Аертон Сена попречват на Макларън да спечелят в Италия. Промените за сезон 1989 са приветствани разбираемо от всички други отбори. Забраняват се двигателите с турбо като максималния обем на мотора става 3500 кубически сантиметра. 

Още в началото на сезон 1988 Ферари осъзнават, че няма да мога да се противопоставят на Макларън и насочват силите си към сезон 1989. Задачата да се създаде конкурентен автомобил никак не била лесна понеже много ключови служители напуснали отбора. Сред напусналите е и дизайнера Джон Бърнард, който въвежда карбоневите елементи във Формула1 по времето си в Макларън. Мястото на специалиста по двигатели Жан-Жак Хис  било заето от Клаудио Ломбарди , който имал важната задача да създаде напълно нов двигател. 

Обемът от 3.5 позволявал на Ферари да се възвърнат към традиционния за тях V12  двигател. Ломбарди избира труден път на развитие като създава лек двигател с 4 разпределителни вала и по 5 клапана на цилиндър. Мощността достигала 600 к.с. при 12 500 об/мин. 

Джон Бърнард е сигурен , че новият мотор е достатъчно добър да се противопостави на V10  агрегатите на Рено и Хонда. За да стане колата още по-ефективна, той проектира нова 7 степенна скоростна кутия с пера за смяна на скоростите зад волана. Новата кутия намалява значително времето за превключване на предавка. 

Сложният двигател и скоростна кутия са монтирани в монокок шаси от карбон. Новото Ферари получава и преработен аеродинамичен пакет с тесен преден нос и пълно размерни странични отвори. Значително по-малката мощност на колата принуждава инженерите да използват по-малки предно и задно крило. 

В края на 1988 Ферари правят два прототипа носещи името 639 F1 като двата са използвани само за тестове. За началото на сезона Найджъл Менсъл и Герхард Бергер получават напълно нови 640 F1 или още наричана F1 - 89.  С колата са проведени малко тестове , но Менсъл побеждава в дебютното състезание. 640 F1  показва добра скорост през сезона, но рядко успява да постигне победа. Менсъл и Бергер печелят още две състезания. 

Бърнард напуска отбора и голяма част от работата за сезон 1990 била насочена към постигането на издръжливост. Без големи подобрения колата вече се нарича 641 F1.  В отбора пристига Ален Прост , който е действащ световен шампион от изминалия сезон. Другият пилот е Найджъл Менсъл. 

Промените водят до желания резултат като Прост побеждава във второ състезание от сезона и постига три последователни победи. Съперник за титлата е доскорошния му съотборник Аертон Сена. Бразилецът има по-добър старт на сезона и води в шампионата, но Прост показва завидна форма и печели пето състезание през годината. Надеждите за титла на Прост се изпаряват, когато Сена и Прост катастрофират на пистата в Япония.  Ферари са  вице шампиони при конструкторите.

Ключовата дума за сезон 1991 отново е еволюция като 642 F1 трудно може да се различи от предшественика си. Менсъл напуска отбора, а на негово място идва Жан Алези. Прост и Алези не постигат нищо повече от няколко втори и трети места. Към края на сезона е представена новата лека еволюция 643 F1, но нещата не се променят. 

Необходими са драстични промени като в отбора се завръща Лука ди Монтедземоло , с който скудерията има успешна ера през 70те. Направен е напълно нов автомобил, но отново резултатите са незадоволителни. 640 F1  и нейните еволюции основно ще бъдат запомнени с скоростната кутия с пера зад волана, система използвана днес в голяма част от спортните автомобили. 

Ferrari 640 F1

 


Ferrari 642 F1






Ferrari 642 F1


Ferrari 643 F1