365 GTC/4  дебютира на изложението в Женева през март 1971 година. Представената кола не е заместник на 365 GT 2+2 въпреки че и тя е с  две разположени седалки на втори ред. Идеята на новия модел е да предложи на клиентите един цивилизован автомобил с марка Ферари, удобен за ежедневно ползване. 

Механично новата кола е близка до Ферари Дайтона, но все пак има някой иновации като серво усилвател на волана, по-голям багажник, и специфични карбуратори, които намалявали височината на предния капак. Цялостният дизайн на автомобила е доста спокоен и уравновесен и може да се каже, че това е модел предназначен за вече улегнали фенове на марката. Все пак това не е автомобил, който се харесва на всички фенове и често е силно подценяван от широката публика. 

Моделът използва заварявано тръбно стоманено шаси Tipo 101 AC 100,което е подобно на модела 365 GT 2+2. Ферари искали новата им кола да се харесва както на клиенти с предпочитания към 2+2 автомобил , така и за хора , които искали чисто двуместно купе. Дизайнерите намалили шасито със 150 мм за да придадат по-спортни качества на колата. Окачването е напълно независимо. Задната част електронно регулирала височината си. Стандартно са поставяни алуминиеви джанти на Кромодора, но имало опция и за телени на Борани. 

Двигателят носи вътрешно фирменото наименование Tipo 251  и е V12  мотор с ъгъл между цилиндрите 60 градуса. Двигателят е същия като при Дайтона. Обемът достигал 4390 кубически сантиметра. За разлика от Дайтона, цилиндровите глави били преработени и компресията била по-ниска. За Европа мощността достигала 340 к.с. , а за САЩ поради екологични ограничения мощността била с 20 к.с. по-малко. 

365 GTC/4  е направено в сравнително малко бройки ( 505 броя) като е значително по-непознат модел сравнен с Дайтона или 246 GT Dino, които са правени по същото време. Моделът не пасвал добре и в фирмената гама като не бил агресивен GT  автомобил като Дайтона, нито предлагал достатъчно място на задния ред като 365 GT 2+2. Все пак е автомобил с много добро пътно поведение. 

Дизайнът на купето е дело на Пининфарина по традиция като за разлика от Дайтона, чийто купета се правели при Скалиети, тук Пининфарина произвеждали купетата за колата. Купето е почти изцяло от стомана без предния капак. Много хора характеризират колата като друга марка автомобил. Някои дори биха я нарекли скучна за 70те. 

В дизайна са добавени няколко интересни характеристики , които са видими само с по-сериозно вглеждане в колата. Веднага се забелязва матовата гумена обвивка на предницата, която замества традиционните до тогава хромирани брони. Матово черно е използвано и в задната броня и мястото между задните светлини. Тези щрихи помагат да се преодолее липсата на хром по колата.  Броните не са харесвани от всички, но изглеждат значително по-добре от огромните брони при конкурентите. 
Други два детайла заслужаващи внимание са предните вдигащи се светлини и задните кръгли стопове, които са 6 броя. 

Пътническото отделение е напълно нов дизайн. Много от инструментите са монтирани в централната конзола. Интериорът е по-комфортен от този при Дайтона и предлага повече място за пътниците и техния багаж. Салонът стандартно е полу-кожен, но има опция и за напълно кожен салон. 

Прекрасният 4.4 литров V12 предоставя достатъчно мощ като звука от него е по-агресивен от този при Дайтона.  Двигателят е сложен, но и издръжлив. Добре поддържана кола от този модел може да служи вярно с години, но самата поддръжка никак не евтина. 

Това е един странен модел за масовия вкус модел, който определено би зарадвал хора с индивидуални характери, които оценяват различното.