Развитието на  състезателната програма на Ферари  е основано на еволюцията вместо на революционните решения. Тази философия води до появата на едни от най-успешните състезателни автомобили в историята, но и честите смени на правилата водели до моменти, когато италианската компания се влачела зад конкуренцията. За сезон 1961 правилника отново бил променен като максималния обем на двигателя бил намален от 2.5 литра до 1.5 литра. Обемът от 1.5 литра бил  първоначално за болиди от Формула 2, където Ферари имали разработен добър мотор с V6 конфигурация. Конкуренцията дълго време се противопоставяла на направената промяна в правилника и след смяната на обема техните автомобили станали не конкуретни и лошо подготвени за сезон 1961. 

Малкият V6  двигател от Формула 2 приличал технически на по-големите агрегати използвани във Формула 1 от 1958.  Първоначално е поставян на шасита с предно разположен двигател и през 1960 се появява на първият едноместен състезателен автомобил на компанията. На пръв поглед автомобила изглеждал напълно нова разработка на компанията, но едно при по-детайлна инспекция ще разкрие , че всъщност шасито е много подобно на досегашните автомобили от Формула1 и 2 като мястото на двигателя е преместено в средата. Преместването на двигателя наложило разработването на нова скоростна кутия. 

Този автомобил бил наречен 246P и дебютира на голямата награда на Монако през 1960. Двигателят е по-голeмият V6 предназначен за F1. Ричи Гинтер пилотира новия автомобил и завършва на престижното 6то място. Самото състезание доминирано от британските Лотус и Купър.  След дебюта на Монако, големият мотор е заменен с по-малкия от Формула 2. Волфганг фон Трипс буквално унижава конкуренцията на състезанието за голямата награда на Солитюд  с автомобила наречен 156P. Той печели надпреварата с огромна преднина. Това остава единственото състезание на 156P  във Формула 2. 

През зимата на 1960  Карло Чити работи здраво за да усъвършенства бъдещия автомобил от Формула 1. Шасито се състои от 4 големи тръби и като най-голяма разлика с предходните болиди на компанията може да се отчете значително по-тънкото купе и набиващите се на очи въздушни отвори отпред , който носят прякора на колата " Sharknose"  ( Нос на акула) . Най-голям приоритет през зимното развитие бил създаването на по-добър вариант на двигателя.  Градусът между цилиндрите бил променен от 65 на 120 като това дало повече място за карбураторите и снишило центъра на тежестта. 

Въпреки всички промени по шасито на Ферари, то все още не можело да се сравнява с това на британските отбори. Все пак италианскта фирма имала огромно предимство. Двигателите на британските тимове били с  4 цилиндъра редови и развивали скромната мощност от 150 к.с. Ферари имали два готови състезателни двигателя като и двата имали мощност от около 190 к.с. Целият сезон 1961 е доминиран от Ферари, които биват победени само два пъти от гениалния Стърлинг Мос с Лотус. Не всичко било розово за Ферари защото водача в шампионата фон Трипс умира на Монца след инцидент. Този нещастен случай отваря вратата на Фил Хил, който става първият и единствен засега американец печелил шампионата във Формула 1. 

Ситуацията във Ферари бързо се влошава след масовото напускане на ключови служители  при вече споменатото събитие наречено "Масово Напускане" през зимата на 1961/62 . Сред напусналите е и Карло Чити. Развитието на автомобила замръзва и заводския отбор е принуден на използва колата от 1961 за сезон 1962. Конкуренцията успява да догони италианската компания с нови по-добри шасита и нови V8 двигатели. Новите двигатели от  Ковънтри Клаймакс имали същата мощност като агрегата на Ферари , но остарелия дизайн на шасито при италианците си казвал думата. Конкурентите използвали значително по-модерните монокок и спейсфрейм шасита докато Ферари използвали тръбни такива. 

Младият Мауро Форгиери  заменя Чити  и започва разработването на ново шаси. Новата разработка дебютира на голямата награда на Германия и става първата кола от Формула 1 на Ферари, която използва спейсфрейм шаси. Новот купе вече няма характерните предни отвори. Първоначално новата кола има труден старт, но на Монца завършва на престижното 4то място. Сезонът е труден и най-доброто, което постига Ферари са едно второ и три трети места. 

Експерименталната спейсфрейм кола става база за  156/63 . Използвано е същото шаси , но окачването е променено. Друга новост е 6 степенната скоростна кутия. Колата е силно подобрена, но все още на крачка зад конкуренцията, която използвала вече монокок шасита, които били по-леки и здрави.

Фил Хил напуска Ферари и се присъединява към Карло Чити и АТС.  Той е заместен от мотоциклетния шампион Джон Съртийз.  По-късно се присъединяват и Уйли Марезе и Людовико Скарфиоти.  Форгиери поставя инжекцион на двигателя и изстисква още 10 к.с.  Всички подобрения помагат на Съртийз да финишира на два подиума и да постигне две най-бързи обиколки в първите 3 състезания. На Нюрбургринг Съртийз постига първата победа за Ферари след почти 2 години пауза. 

Към края на сезона колите със спейсфрейм са заменени от 156 "Аеро" . Този автомобил използвал полу-монокок шаси . През 1964 Форгиери най-накрая настига конкурецията като поставя V8  двигател на шасито полу-монокок като мощността нараства до 210 к.с. Новата състезателна кола е наречена логично 158 F1. 

За нещастие всички състезателни ферарита sharknose  били унищожени след сезон 1962 и днес само няколко автомобила от сезон 1963 са останали. През годините са направени много реплики конструирани от оригинални части. 

Шаси 0002R 





През 2004 белгийски ентусиаст поръчва на Джим Стоукс от Великобритания да направи реплика на Ферари 156 F1 Sharknose   с оригинален номер на шасито 0002 и използвано от Оливие Гендебиен на голямата награда на Великобритания през 1961. Използвайки колкото се може повече оригинални части, включително двигател  V6  с ъгъл между цилиндрите 65 градуса и 5 степенна скоростна кутия, Стоукс успява да създаде акуратна реплика на автомобила. Шасито и окачването били изработено по оригинални чертежи на Ферари.  За направата на колата отнемат 5 години. 

Волфганг фон Трипс 


Фаталната катастрофа на фон Трипс 


фон Трипс и неговото Ферари 156 F1 на Голямата Награда Холандия на пистата Зандворт


Фил Хил