Постинг
24.11.2010 18:23 -
Глава 29: Ferrari 250 P
Както споменах в предишния пост, Енцо Ферари рядко си позволявал да експериментира или произвежда прекалено футуристични състезателни автомобили. Напротив, той следвал пътя на постепенната еволюция, която водела до създаването на бързи , но и издръжливи автомобили. В началото на 60те години повечето автомобилни производители преминали към състезателни машини с централно разположен двигател. Ферари също предприели тази стъпка, но единствено за автомобилите си от Формула 1 и състезателните прототипи с малък обем на двигателя. Чак през 1963 Ферари правят първия си състезателен автомобил с V12 двигател разположен централно. Прехода към централно разположение може да се счита за навременен защото в същия период Ферари доминира на състезанията за туристически автомобили като има 3 последователни победи на Льо Ман.
Компанията използва натрупания опит от V6 и V8 състезателните машини използвани предходните сезони и проектира опростено стоманено тръбно шаси тип спейсфрейм за бъдещия V12 състезател. Окачването е пренесено от по-малките събратя на новата кола. Спирането било подсигурен от дискови спирачки Дънлоп отпред и отзад. Мястото, където преди се поставял моторът било използвано от радиаторите и резервоара.
Зад пилота бил поставен надлъжно V12 къс блок , който всъщност бил силно еволюирала версия на първите агрегати Коломбо от 1946. Този тип двигател имал постигнати успехи на почти всички известни състезания и логично бил поставен в новата състезателна машина. Двигателят бил снабден с 6 двойни карбуратора Вебер, а мощността достигала 300 к.с.
Колата е кръстена 250 P , където P е съкратено за Прототип ( състезателен прототип). Готовото шаси е изпратено при Фатуци , където дизайнът на Пинин Фарина оживява в прекрасно купе от алуминии. Дизайнът на купето включвал множество аеродинамични елементи , които да подобрят стабилността при висока скорост. Отворите в задната част на автомобила разкривали най-голямата промяна при Ферари, местоположението на двигателя. Завършеният 250 P имал тегло от 760 kg без гориво и пилот и бил значително по-лек от 250 Testa Rossa.
Новият прототип на Ферари прави своя състезателен дебют на Себринг . Двата записани за участие автомобили постигат убедителна двойна победа в надпреварата при това пред други 4 ферарита. Следват две шеметни победи на Нюрбургринг и Льо Ман като Лоренцо Бандини и Людовико Скарфиоти постигат първата победа на автомобил с централно разположен двигател на Льо Ман в историята. През есента Ферари представят нова версия на колата наречена 250 LM, която всъщност щяла да се произвежда в по-голям тираж както за заводския отбор така и за частни тимове.
250 LM може да се счита за еволюция на 250 P. И все пак при 250 LM има много преработени елементи като най-голямата промяна е различния ъгъла на А колоната и по-дългата задна част. Най-важно е да се каже, че са били използвани два вида двигатели един от 3.3, при който модела се прекръства на 275 LM и един 4.0 литров , при който модела ства 330 LM. Мощността варирала от 320 370 к.с.
Към края на жизенения цикъл на първите серии Ферарита с централно разположени двигатели се появил автомобилът на Форд - GT 40 , който въпреки проблемите си ясно показа, че за в бъдеще ще бъде силен конкурент. През 1965 Ферари заместват първата серия автомобили с новия състезател наречен P2.
Шаси 0812
Шаси 0812 е второто от три направени 250 P за сезон 1963та. Дебютира на състезанието на Себринг през Март, където финишира на 2ро място след другото 250 P. След разочароващо преставяне на Тарга Флорио, колата носи първата победа за Скудерия Ферари на Нюрбургринг като пилоти са Джон Съртийс и Уйли Майрес. Същата двойка пилоти кара колата и на Льо Ман . Двамата водят убедително, но пожар ги изважда от надпреварата.
Изгорелият автомобил е върнат в завода на Ферари и е снабден с ново купе. Новото купе е дело на Джовани Мишелоти като дизайнът е необичаен и има врати подобни на класическия Мерцедес 300 SL Gullwing. С новото си купе колата е представена на изложението в Ню Йорк през 1968. Луйджи Чинети получава колата, но през 80те е върната в Италия и снабдена с купе като оригиналното поставено. По-късно колата е реставрирана напълно до първоначалния си външен вид.
Компанията използва натрупания опит от V6 и V8 състезателните машини използвани предходните сезони и проектира опростено стоманено тръбно шаси тип спейсфрейм за бъдещия V12 състезател. Окачването е пренесено от по-малките събратя на новата кола. Спирането било подсигурен от дискови спирачки Дънлоп отпред и отзад. Мястото, където преди се поставял моторът било използвано от радиаторите и резервоара.
Зад пилота бил поставен надлъжно V12 къс блок , който всъщност бил силно еволюирала версия на първите агрегати Коломбо от 1946. Този тип двигател имал постигнати успехи на почти всички известни състезания и логично бил поставен в новата състезателна машина. Двигателят бил снабден с 6 двойни карбуратора Вебер, а мощността достигала 300 к.с.
Колата е кръстена 250 P , където P е съкратено за Прототип ( състезателен прототип). Готовото шаси е изпратено при Фатуци , където дизайнът на Пинин Фарина оживява в прекрасно купе от алуминии. Дизайнът на купето включвал множество аеродинамични елементи , които да подобрят стабилността при висока скорост. Отворите в задната част на автомобила разкривали най-голямата промяна при Ферари, местоположението на двигателя. Завършеният 250 P имал тегло от 760 kg без гориво и пилот и бил значително по-лек от 250 Testa Rossa.
Новият прототип на Ферари прави своя състезателен дебют на Себринг . Двата записани за участие автомобили постигат убедителна двойна победа в надпреварата при това пред други 4 ферарита. Следват две шеметни победи на Нюрбургринг и Льо Ман като Лоренцо Бандини и Людовико Скарфиоти постигат първата победа на автомобил с централно разположен двигател на Льо Ман в историята. През есента Ферари представят нова версия на колата наречена 250 LM, която всъщност щяла да се произвежда в по-голям тираж както за заводския отбор така и за частни тимове.
250 LM може да се счита за еволюция на 250 P. И все пак при 250 LM има много преработени елементи като най-голямата промяна е различния ъгъла на А колоната и по-дългата задна част. Най-важно е да се каже, че са били използвани два вида двигатели един от 3.3, при който модела се прекръства на 275 LM и един 4.0 литров , при който модела ства 330 LM. Мощността варирала от 320 370 к.с.
Към края на жизенения цикъл на първите серии Ферарита с централно разположени двигатели се появил автомобилът на Форд - GT 40 , който въпреки проблемите си ясно показа, че за в бъдеще ще бъде силен конкурент. През 1965 Ферари заместват първата серия автомобили с новия състезател наречен P2.
Шаси 0812
Шаси 0812 е второто от три направени 250 P за сезон 1963та. Дебютира на състезанието на Себринг през Март, където финишира на 2ро място след другото 250 P. След разочароващо преставяне на Тарга Флорио, колата носи първата победа за Скудерия Ферари на Нюрбургринг като пилоти са Джон Съртийс и Уйли Майрес. Същата двойка пилоти кара колата и на Льо Ман . Двамата водят убедително, но пожар ги изважда от надпреварата.
Изгорелият автомобил е върнат в завода на Ферари и е снабден с ново купе. Новото купе е дело на Джовани Мишелоти като дизайнът е необичаен и има врати подобни на класическия Мерцедес 300 SL Gullwing. С новото си купе колата е представена на изложението в Ню Йорк през 1968. Луйджи Чинети получава колата, но през 80те е върната в Италия и снабдена с купе като оригиналното поставено. По-късно колата е реставрирана напълно до първоначалния си външен вид.
Ferrari 599XX
“Ferrari” се състезава в “Need For Speed...
Ferrari 458 Italia заприлича на изстреби...
“Ferrari” се състезава в “Need For Speed...
Ferrari 458 Italia заприлича на изстреби...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 48