Огромните успехи на Купър във Формула 1 с техните централно разположени двигатели водят до една от най-големите революции в автомобилния спорт. Преди това , дълги години било възприето, че двигателят, както конете при файтоните, трябва да дърпа автомобила и да се намира отпред. Въпреки това успехите на британската компания бързо променят тези разбирания и към края на 50те години по пистите мнозинството състезателни едноместни автомобили и състезателни прототипи имали конфигурация с централно разположен двигател. Философията на Енцо Ферари винаги е била еволюция вместо революция, но смазващото превъзходство на британските отбори го принуждават бързо да реагира и да предпочете налагания от конкурентите дизайн. За минимален период от време италианската компания конструира два състезателни автомобила с централно разположен V6  двигател.

Ферари вече имали няколко експеримента с централно разположен двигател в своите  едноместни автомобили, но първата завършена състезателна кола с такава конфигурация била 246 SP от 1961 година. Логичният избор за агрегат бил компактният V6  Дино, понеже при централното разположение се изисквало повече място за двигателя. Заетото повече място се компенсирало от по-доброто пътно поведение и по-доброто разпределение на тежестта. 

Новият модел 246 SP  е абсолютно различен от всеки досегашен дизайн на компанията, но всъщност е едно пренареждане на съществуващите възли и агрегати. Двигателят V6  е подобен на моторите използвани във Формула 1 по това време от скудерията. Окачването и шасито са подобни на предишните състезателни прототипи на компанията. Купето имало традиционно оформление за Ферари от този период. Сборът от всичко това правел един сравнително опростен автомобил с голям състезателен потенциал. Резултатите не закъснели като експерименталния нов дизайн на Ферари постигнал две победи на 1000 км на Нюрбургринг и на Тарга Флорио. 

През следващите години на модела са монтирани множество различни двигатели в зависимост от характеристиките на състезанието, в което ще участва модела. От двата направени 246 SP, само един оцелява до днес като сега е известен като 196 SP. Другата кола служи за тестово муле за 12 цилиндрови двигатели и е унищожена при инцидент. Други 4 подобни автомобила били направени, но те имали двигатели или V6 или V8. Моделът 246 SP  е изключително важна част от историята на компанията защото проправя път на много състезателни прототипи и шосейни коли през 60 и 70 , които ще донесат множество победи и слава на компанията от Маранело. 

Шаси 0790



Колата на снимката е първата от двете направени 246 SP. Използвана е през периода 1961 -1964 както от заводския отбор така и от много частни отбори. Преди да напусне заводския отбор, колата е модифицирана до спецификациите на 196 SP. Това е автомобила спечелил на Тарга Флорио през 1961 и Нюрбургринг през 1962. След края на състезателната си кариера , колата остава на склад в продължение на почти 40 години. През 2002  е открита и закупена от сегашния си собствени, който с минимални поправки я използва от тогава по множество ралита и състезания за класически автомобили.

246 SP e  сравнително неизвестно Ферари, но е изключително важно в историята на марката. Тази кола дава началото на централно разположените двигатели на марката, които характеризират и до днес марката. Самият екземпляр е един от най-добре запазените състезателни автомобили на компанията.