В началото на 20те години на миналия век, младият Енцо Ферари започва своята шеметна кариера като средно успешен автомобилен състезател. Славата и успехите идват чак към края на деситилетието, когато той сформира собствен състезателен отбор „ Скудерия Ферари” и успява да го наложи като успешна , носеща победи организация.  Събирайки заедно най-добрите пилот и инженер в Италия ( Тацио Нуволари и Виторио Джано) , Ферари успява да създаде една печеливша комбинация, която доминира  в моторните спортове в началото на 30те години на XX век. Когато Алфа Ромео решава да намали участието си в моторните спортове, независимата „Скудерия Ферари”  става официален спортен отдел на концерна Алфа Ромео.  В началото спортните автомобили са се сглобявали от части доставяни от Алфа Ромео, но през 1936 Гранд При автомобилите започват да се проектират и конструират самостоятелно от екипа на „Скудерия Ферари”

През 1937, след ползотворно сътрудничество с Миланската компания ( А.Р.) за период от почти две деситилетия, Енцо Ферари  взима решение да  продължи напълно самостоятелно своя проект  „Скудерия Ферари”. Въпреки независимостта на скудерията, двете компании са били индустриално свързани до такова ниво, че Енцо Ферари е бил принуден да не конструира автомобили носещи неговото име в следващите четири години за да се предпази от законови санкции и да се освободи от предишните договори подписани с Алфа Ромео. Докато цяла Европа е въвлечена във Втората Световна Война, Енцо Ферари се е занимавал с проектирането и конструирането на първите си спортни автомобили. Съобразявайки се с четири годишната забрана наложена от Алфа Ромео, Ферари създава компанията  Ауто Авио Конструкциони, която има за цел производство на състезателни автомобили. Първата и единствена кола носеща това име е представена през 1941. Автомобилът носел цифровия индекс  „815” и технически представлявал смес от множество части на ФИАТ със специално изработено купе.  Само два броя били произведени преди войната да достигне Италия. 

По време на войната цялото производство се насочва към изработване на военни продукти. Поради тактически съображения много фабрики са преместени на други места. Заводът на Ферари е преместен от  Модена в близкият Маранело. Продукцията е изцяло от сачмени лагери за шлифовачни машини.  Веднага след края на войната , Енцо Ферари започва работа по нов проект за спортен автомобил. Той неуспешно се опитва да привлече Виторио Джано като дизайнер, но не успява. Като главен дизайнер е назначен талантливият  Джоакино Коломбо, който вече е работил с Енцо Ферари преди войната в Алфа Ромео . За върхово постижение на тяхната взаимна работа се счита едноместният спортен автомобил  Алфа Ромео 158.

Ферари ясно осъзнавал, че търсенето на екзотични автомобили , които той предлага , ще бъде много малко в един възстановяващ се от световна война свят. Той възложил сложната задача на Коломбо да създаде двигател, трансмисия и шаси , които да привлекат широката публика. През  1946 , инженерът проектирал  тръбно шаси  и дванадесет цилидров V-образен двигател с ъгъл 60 градуса, не много различен от предходните му разрботки за Алфа Ромео.  Обемът от 1.5 литра бил предпочетен , който при атмосферно пълнене на двигателя  дава достатъчно мощност на състезателен автомобил, а при използването на компресор ще покрие нормите за участие в Гранд При състезания.  Съгласно изискванията на Енцо Ферари, 5 степенна механична скоростна кутия допълвала пакета. По същото време масова практика било използването на 4 степенна механична скоростна кутия за състезателните автомобил.

Присъединявайки се към Алфа Ромео отново, Коломбо не успява да  види завършвато на своя проект, а Ферари отново трябвало да търси главен инженер. В същото време , чертожниците на скудерията превръщат първоначалните скици в използваеми чертежи и в средата на 1946 започва изработването на първите части за двигателя. Изграждането на шасито било възложено на Гилко, които успяват да заършат две шасита през септември 1946. Месец по-късно, Аурелио Лампреди се присъединява към инженерния екип за помогне при разработката на двигателите, които в този раннен стадии на развитие страдали от множество проблеми. През ноември същата година, Ферари обявява гама от 3 автомобила, споделящи 1.5 литровия 12 цилидров двигател.  Автомобилите носели наименованието „125” произлизащо от единичния обем на всеки цилиндър в двигателя.  Този начин на наименоване на моделите на Ферари се използва в продължение на много години след това.

Едва през март 1947, първата кола започва да се движи на самоход.  Две седмици след заповането на тестовете на колата,  Лампреди напуска поста си и оставя като свои наследници група млади инженери, които нямат лидер измежду тях. Към месец май 1947 два различни автомобила са готови да напрявят своя състезателен дебют. Първата кола е затворен роудстър без врати, а втората е с отркити гуми като модерните болиди от Ф1, но с монтирани калници над колелата.  Два инцидента  за колата с открити  гуми и силно пушещ двигател на роудстъра успяват да прикрият потенциала на двата автомобила  Ферари 125 на първото им състезание на 11 май в Пиаченца.  Само две седмици по-късно, Франко Кортезе донася първата победа в историята на Ферари, пилотирайки роъдстъра. Победата идва във второто състезание на Ферари 125 !

През сезон 1947, състезателните участия били комбинирани с продължително развиване на двата автомобила.  За да се увеличи мощността , обемът на двигателя  бил увеличен до 1908 кубически сантиметра, като името на колите било сменено на „159” за да съответства на новата кубутару на всеки цилиндър.  Лятото на 1947 , Скудерия Ферари прави трети автомобил и се обурдва изцяло ново купе отново от типа с открити колела.  Коломбо се завръща като консултант и веднага променя вече съществуващия двигател като успява повиши мощността му без да увеличава обема.  Реймънд Съмър печели Гран При на Торино - първото голямо състезание за Ферари точно с тази  трета кола  модел „159” модифицирана от Коломбо.

Стилът на третата „159” е избран за база при изграждането първата шосейна кола на Ферари, но двигателят още бил в процес на развитие. Обемът е увеличен още един път и достига капацитет от малко под  2 литра. Името е сменено както следва на „166”. Автомобилът победител от Торино е екипиран с новия двигател и прекръстен на Ферари 166 Спайдър Корса, получава сериен номер  002C  и е продаден през декември 1947.През 1948 , 7 автомобила са направени от съществуващи и нови части, всеки идентичен на автомобилът със сериен номер 002C. След тези 7 автомобила е представено второто поколение на спортните и състезателни автомобили с марка Ферари.

Енцо Ферари избира възможно най-лошото време за започване на автомобилен бизнес, но благодарение на своята решителност и мениджърски качества постига успех за разлика от много други, които се провалят в далеч по –благоприятни икономически времена.  Само 2 години след появата на първото Ферари,  Луйджи Кинети и лорд Селсдън побеждават в едно от най-престижните състезания – 24 часа на Льо Ман , пилотирайки Ферари 166 ММ. Дизайнът на Коломбо помага на Ферари да постигне множество състезателни и търговски успехи чак до 60те години на XX век.

Има огромна неяснота около тези ранни Ферарита . Тези коли са били под постоянно развитие и много стари части са били използвани в по-новите вариaнти на колите.  Цялото това усъвършенстване и подмяна на възли не е документирано добре. Вярва се,че първите два автомобила са превърнати в 166 Спайдър Корса преди да бъдат продадени на клиенти. Една от тези коли носи сериен номер 010I, и се счита , че притежава някои от частите на първата произведена кола със сериен номер 01C . 010I е продаден като нов автомобил, но новият собственик забелязва, че има използвани части по колата и получава конпенсация за това от завода.

Няколко години по-късно, колата е продадена в Англия и обурудвана с изцяло ново купе тип роудстър. Тази подмяна  се случвана на още няколко 166 Спайдър Корса модели. 010I както и другите със сменени купета, се възстановяват към първоначалния си вид чак през 70те години на XX век.  В началото на 90те години колата със сериен номер 010I е купена от Симболик Мотърс и инспектирана щателно. При инспекцията, експертът Бил Нуун отрива участък около табелката на серииния номер, който се различава от останалата част на шасито. Оказва се заготовка, под която инспекторът открива друг сериен номер. Номерът е неясен , но с малко въображение може да се прочете 01C – серииния номер на първото Ферари.

С тази информация, Симболик Мотърс продават колата на нов собственик, който поръчва ново купе изцяло следващо формата на първото купе поставено на  01C.  Новото купе е подобно на това сложено на репликата направена от Мишелоти по случай 40 годишнината на компанията  Ферари през 1987.  През 2006, кръстено като Ферари 125S , автомобилът закупен от Симболик Мотърс се появява на конкурса Пебъл Бийч Конкурс Д’Елеганс. За облекчение на съдиите, колата не участва за наградата и не е подложена на оценяване.

Спокойно може да се твърди, че този автомобил е възможно най-близко до първото създаден Ферари.