Постинг
05.06.2015 20:15 -
Деспотични родители
Автор: vidintown
Категория: Поезия
Прочетен: 3460 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 05.06.2015 20:34
Прочетен: 3460 Коментари: 11 Гласове:
18
Последна промяна: 05.06.2015 20:34
Родих се, за да страдам аз на тази земя,
като излюпено пиле за двуглава отровна змия.
Която всекидневно в мен доза отрова влива,
а аз многократно впоследствие безжизнено изстивам.
Но трябва ли, питам аз, да изпитвам вина,
че нарочиха мен за най-черната овца ?
Че умът ми сече като сатър в ръцете на месар,
а за тях съм ла*но по подметката на клошар.
Постоянно натякване, че от мен нищо не става,
но представянето ми в училище друга визия ми придава.
Макар без пари, с протъркани патъци и едни стари дрехи,
на образователния небосклон с лекота жънех успехи.
И винаги ме сравняват с по-тъпите кака и батко,
за тях съм дете чуждо, а не на майка и на татко.
Кой каквото и да направи - вината винаги е моя,
все за мен мъката, обидите, сълзите и боя.
На закуска и вечеря всеки залък да присяда,
къпането чак в неделя, а днес едва е сряда.
В майка ми живеят две - строга и любяща,
да се откъсне от обсебващия ми баща има нужда крещяща.
За тях "независим" и "открит" са понятия много далечни,
а тормозът и отчуждението спрямо мен са безконечни.
Дали чрез отношението към мен на живота те си връщат,
защо като им кажа мила дума - насреща ми се мръщят ?
Дишане, пиене на вода и отговор само по команда,
сега разбирам децата в Северна Корея и Руанда.
Като кукла на конци да бъда - всичко това ми рефлектира,
като съм сред хора ... направо не зная как да реагирам.
Животът на всеки е рубикон от шарена музайка,
те редяха моят без свян - останах си една утайка.
На 42 станах вчера, но все същата марионетка,
като лъв в зоопарк, като малко птиче в клетка.
Къде тези хора любовта за мен държат,
и как клетници като мен към прогреса да вървят ?
Дали да бъда себе си някога ще посмея,
дали обич към мен в сърцата им някога ще посея ?
Автор: Пламен Тодоров 5.6.2015 г.
като излюпено пиле за двуглава отровна змия.
Която всекидневно в мен доза отрова влива,
а аз многократно впоследствие безжизнено изстивам.
Но трябва ли, питам аз, да изпитвам вина,
че нарочиха мен за най-черната овца ?
Че умът ми сече като сатър в ръцете на месар,
а за тях съм ла*но по подметката на клошар.
Постоянно натякване, че от мен нищо не става,
но представянето ми в училище друга визия ми придава.
Макар без пари, с протъркани патъци и едни стари дрехи,
на образователния небосклон с лекота жънех успехи.
И винаги ме сравняват с по-тъпите кака и батко,
за тях съм дете чуждо, а не на майка и на татко.
Кой каквото и да направи - вината винаги е моя,
все за мен мъката, обидите, сълзите и боя.
На закуска и вечеря всеки залък да присяда,
къпането чак в неделя, а днес едва е сряда.
В майка ми живеят две - строга и любяща,
да се откъсне от обсебващия ми баща има нужда крещяща.
За тях "независим" и "открит" са понятия много далечни,
а тормозът и отчуждението спрямо мен са безконечни.
Дали чрез отношението към мен на живота те си връщат,
защо като им кажа мила дума - насреща ми се мръщят ?
Дишане, пиене на вода и отговор само по команда,
сега разбирам децата в Северна Корея и Руанда.
Като кукла на конци да бъда - всичко това ми рефлектира,
като съм сред хора ... направо не зная как да реагирам.
Животът на всеки е рубикон от шарена музайка,
те редяха моят без свян - останах си една утайка.
На 42 станах вчера, но все същата марионетка,
като лъв в зоопарк, като малко птиче в клетка.
Къде тези хора любовта за мен държат,
и как клетници като мен към прогреса да вървят ?
Дали да бъда себе си някога ще посмея,
дали обич към мен в сърцата им някога ще посея ?
Автор: Пламен Тодоров 5.6.2015 г.
Тагове:
Опитва ли се Киро Харварда да фалира ПИБ...
Владетелските титли в Европа, начиная от...
КОНКУРС „БУДИТЕЛИ“
Владетелските титли в Европа, начиная от...
КОНКУРС „БУДИТЕЛИ“
1.
romanticgirl25 -
Невероятно трогващо и истинско....разплака ме...сякаш гледам филм който съм преживяла...
14.06.2015 12:38
14.06.2015 12:38
Много съжалявам, че и при теб има такива деспотични хора. Това са хора без сърца, чиито мечти не са осъществени и тормозят децата си! Просто събери кураж като мен. Всеки път когато тръгвах да търся работа, те ме кълняха, че не струвам и ще се върна пак при тях и тогава ще ми го върняат тъпкано! Не ги слушай, така правят, за да си до тях и да те манипулират! Отърси се от всичко и кажи майната ви! Ако работиш може да се изнесеш на квартира и това е! Пожелавам ти го!
цитирайПоздравления за смелостта, която без съмнение е нужна, за да разкрие болката си човек, минал през всички тези кошмари.Аз знам, че за съжаление в България има много такива семейства и деца.Това са хиляди провалени съдби.
цитирайза смелостта и таланта да излееш цялата тази болка в стихове!Не съм сигурна как ще го приемеш, но страданието и болката въпреки всичко са строги но ценни учители !Продължавай смело напред!Вече сигурно си разбрал ,че родителите ти не са прави!Ти си ценен и уникален човек!Приятен ден!
цитирайТочно така - болката и страданието са неделима част не само от живота на всеки човек, но те спомагат за изграждането на характери и личности.Наясно съм с много неща за суровата действителност, която ни е подготвил живота.Реших да напиша тази творба, защото знам, че много хора са минали илинвсе още изживяват всичко това.Трудностите са за силните, за да могат след това да намерят сили и да продължат напред.
цитирайУНИКАЛЕН И ИСТИНСКИ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайС ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Благодаря ти за окачествяванията, които направи.Те са плод на дългогодишните ти впечатления за мен и това, което пиша.Хората с отворени сърца като теб разбират всичко, което пиша.Такъв съм си ... по друг начин не умея, знаеш :)))
цитирайМНОГО ИСТИНСКИ И ЧОВЕШКО !!!
цитирайБлагодаря ти и на теб за позитивните отзиви относно стиха.Пиша на достъпен за хората език.Не обичам натруфените фрази и търсенето на помпозност.Просто, ясно и директно.Това въздейства и кара хората да се замислят.
Още веднъж благодаря!
цитирайОще веднъж благодаря!
И от мен поздрави, приятелю млад!
Аз винаги търся вина и у себе си. Мъча се да разбера и защо отношението на един или друг човек към мен е добро или лошо. Когато намеря причините, става ми по-леко.
Баща ми беше много разсеян, вглъбен, цякаш не съществувахме за него. Кибритлия, жалеше по-малки ми брат, посягаше на мен и на майка ни. Може би - заслужено. Аз бях непокорен експериментатор, а тя - упорита и винаги негова контра.
Опитах се няколко пъти да избягам от къщи, но се връщах. Бях още незрял, без професия, просто гимназист.
Заминах да уча в София и... не се върнах в родния дом.
Баща ми останал кръгъл сирак на 9 с братче на 5 и сестричка на 3. Отрасли по роднини, без нежност и милувка. Затова и той никога не ни прегърна и не разреши да го целунем. И тримата вече ги няма, но спокойно разказвам, защото съм простил. Дано и те са ми простили за провиненията ми към тях.
Това е...
Бъди жив и здрав и горе главата.
Ако литературният герой не си самият ти, моля да ме извиниш!
Петър Вълев (П и е р)
цитирайАз винаги търся вина и у себе си. Мъча се да разбера и защо отношението на един или друг човек към мен е добро или лошо. Когато намеря причините, става ми по-леко.
Баща ми беше много разсеян, вглъбен, цякаш не съществувахме за него. Кибритлия, жалеше по-малки ми брат, посягаше на мен и на майка ни. Може би - заслужено. Аз бях непокорен експериментатор, а тя - упорита и винаги негова контра.
Опитах се няколко пъти да избягам от къщи, но се връщах. Бях още незрял, без професия, просто гимназист.
Заминах да уча в София и... не се върнах в родния дом.
Баща ми останал кръгъл сирак на 9 с братче на 5 и сестричка на 3. Отрасли по роднини, без нежност и милувка. Затова и той никога не ни прегърна и не разреши да го целунем. И тримата вече ги няма, но спокойно разказвам, защото съм простил. Дано и те са ми простили за провиненията ми към тях.
Това е...
Бъди жив и здрав и горе главата.
Ако литературният герой не си самият ти, моля да ме извиниш!
Петър Вълев (П и е р)
След такива признания е трудно да се отговори ...
Все пак и детето, към което са се отнасяли по подобен начин има своята вина.Сигурно защото е било експериментатор,както ти казваш за себе си.А такъв родител не харесва иновации и обективен поглед.Не се нрави изказване на мнение, различно от неговото, колкото и грешно или пагубно да е то.Не трябва да има никой над него и думата му е закон.А бягството сигурно е асимилирано като лудост от твоя страна.Неосъзнавайки как те е превърнал в кукла на конци.Всяка история е различна, но във всички има много общи неща, които само потърпевшите знаят.
Колкото до мен и героя ... да, има един % , който е взаимстван от живота ми.
цитирайВсе пак и детето, към което са се отнасяли по подобен начин има своята вина.Сигурно защото е било експериментатор,както ти казваш за себе си.А такъв родител не харесва иновации и обективен поглед.Не се нрави изказване на мнение, различно от неговото, колкото и грешно или пагубно да е то.Не трябва да има никой над него и думата му е закон.А бягството сигурно е асимилирано като лудост от твоя страна.Неосъзнавайки как те е превърнал в кукла на конци.Всяка история е различна, но във всички има много общи неща, които само потърпевшите знаят.
Колкото до мен и героя ... да, има един % , който е взаимстван от живота ми.
Опитвай да рапираш, когато си лек и спокоен!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1082
Блогрол