Състезанията от клас GT са създадени в средата 50те години на XX  век и са доминирани от марката Ферари през първото десетилетие от тяхното съществуване. Ферари правят голям брой автомобили 250 GT, които са продавани на частни отбори и така до 1965. След това частните отбори са принудени сами да преправят автомобилите за състезателни цели. Най-успешни от тези модифицирани от частни отбори машини са Дайтона Компетиционе и Ферари Ф40 ГТ. Все пак дори при тези автомобили Ферари са предоставяли минимална техническа подкрепа при направата на състезателна версия. 

В края на 1993 състезателни регулации се променят драстично като облагодетелстват значително автомобилите от клас GT. Напълно нов клас GT1  е създаден за да замени клас Group C. Новият клас изисквал да има минимум 25 направени автомобила за да е легетимна участващата машина. Клиентите на Ферари разчитали на Ферари Ф40 ГТЕ , което било базирано на суперавтомобила Ф40. Новите автомобили като Макларън Ф1 и Порше 911 ГТ1 обаче са значително по-добри от вече остаряващото Ф40 ГТЕ. 

Новите автомобили от клас GT1 имали голям шанс да постигнат цялостна победа на Льо Ман и това привлекло Ферари, които започнали работа по нов GT  автомобил след 30 годишна пауза. На помощ на Ферари идват Мишелото, които от своя страна вече са участвали в създаването на автомобилите 333 SP1 и Ф40 ГТЕ. Колата е базирана на супер автомобила Ф50, който е представен през 1995 и е направен в достатъчно бройки за да получи хомологация за състезателна версия наречена Ф50 ГТ. 

Ф50 е автомобил достатъчно близо до машините от Формула 1. Ф50 ГТ  може да бъде разпознат по по-ниската предна част и голямото задно крило. Като при шосейния автомобил двигателя е V12   като обема е също 4.7 литра като при Ф50. Двигателят е силно модифициран и достига мощност от 750 к.с. , с 200 к.с. повече от Ф50. Инженерите намалят теглото на Ф50 с 400 килограма. 

Никола Ларини интензивно тества първата направена кола на частната писта на Ферари - Фиорано, през септември 1996. Темпото на Ф50 ГТ е добро като Ларини прави по-бързи обиколки от състезателния прототип 333 SP. Това остава единственото постижение на Ф50 ГТ. Ферари замразяват проекта веднага след първите тестове. 

Единствената направена кола е продадена на колекционер от Америка. След това са направени още два броя, които са продадени на лоялни клиентски отбори. И трите автомобила са продадени с клауза никога да не се използват в състезание от техните собственици. Ферари казват, че са направени още тръбни шасита , но след това са унищожени.