Ферари винаги се напасват към нововъведенията трудно и сравнително бавно. Те предпочитат еволюционно развитие вместо революция като винаги са разчитали на доказали се технологии. Не е случайно, че последната победа във Формула 1 на автомобил с двигател отпред е на Ферари. Стратегията им на постепенна еволюция обаче води до един от най-лошите сезони в цялата им история. След титлите през 1979, сезон 1980 е катастрофален за скудерията като се сриват до 10 място в класирането. На всички било ясно , че Ферари трябва да направи драстични промени за да настигне конкуренцията.

Боксеровият V12 на компанията им донася множество успехи но към края на 70 се превърща в един голям проблем. Моторът е достатъчно мощен и достатъчно издръжлив , но заради голямата си широчина не позволява да се създаде адекватен аеродинамичен дизайн на пода на автомобила. V6 и V8  двигатели били значително по-добро решение за постигането на добра аеродинамика. Към края на 70 и началото на 80те се появява още една новост във Формула 1 - турбото. Рено са пионери в тази област като отначало французите имали сериозни проблеми с издръжливостта на моторите от този тип , но постепенно станали сериозен претендент. Ферари логично избират да създадат нов двигател с турбо. 

Ферари следват концепцията на Рено и избират агрегатът им да е  V6 с обем малко под 1.5 литра. През 60те Ферари използва V6 мотори при Sharknose  болида , където моторът е с ъгъл между цилиндрите 120 градуса, новият двигател има същия градус между цилиндрите. За да се подсигури здравината на мотора, цилиндровия блок е от стомана , а цилиндровата глава от алуминии. Два турбокомпресора ККК са поставени, които нагнетяват до 1.7 бара. За да се избегне неблагоприятната турбо дупка , горивото се впръсква в турботата за да могат да се въртят и при завой, където оборотите са по-ниски както и скоростта. Двигателят е снабден с традиционна за Ферари скоростна кутия, а шасито е алуминиев монокок. Колата носи името 126 CK, но поради проблеми по време на тренировките на Монца през 1980 не успява да дебютира на състезанието. 

През зимата колата е подобрена допълнително за сезон 1981. Пилоти са Жил Вилньов и Дидие Пирони. Световният шампион Джоди Шектър се оттегля от Формула 1 след кошмарния сезон 1980.  Новата е кола е с ниска издръжливост и трудна за каране, но е изненадващо близко до конкуренцията. На първото състезание в Европа на Сан Марино, пилотите завършват на 5то място за Пирони и 7мо за Вилньов. На състезанието в Монако Вилньов печели първата победа за автомобил Ферари с турбо във Формула 1. Вилньов печели и в следващия кръг , но до края на сезона, Ферари рядко показват толкова високо ниво.

Британският експерт по шасита Харви Постълуайт е нает да направи по-добро шаси за сезон 1982. Той заменя остарелите като дизайн шасита с алуминиеви листи с шаси със структура тип медена пита, която била значително по-здрава и имала същото тегло. Колата вече се казва 126 C2 и е значително подобрение сравена с 126 CK. Все пак и конкуренцията се развива добре. Световните шампиони от Брамбъм вече използвали мощните турбо мотори на БМВ, а Макларън имали шасита от карбон. Ферари започват силно сезона с двойна победа на Сан Марино. Двойната победа обаче е помрачена от скандал между Жил Вилньов и Дидие Пирони. Вилньов смята, че Пирони му е откраднал победата. Към края на състезанието от бокса на Ферари заповядват на пилотите на намалят темпото и да пестят гориво. Тогава Пирони изпреварва Вилньов и повежда в състезание, Вилньов мисли че това изпреварване е един вид допълнителна атракция за италианските зрители и на свой ред изпреварва Пирони и отново забавя темпото. В последната обиколка обаче Пирони отново атакува и изпревара Вилньов. Канадецът е бесен и твърди, че Пирони не е спазил заповедите от бокса да се пести горивото и да се пази позицията. Вилньов се зарича никога повече да не проговори на Пирони.

Следващата надпревата е на пистата Золдер в Белгия на 8 Май 1982 година Жил Вилньов катастрофира фатално по време на квалификацията за състезанието. Преди катастрофата Пирони е направил обиколка с 0.1 секунди по-бърза от Вилньов за борба за 6та позиция. Вилньов използва последния си комплект гуми за квалификацията, които вече са изхабени.  Според състезателния инженер на Ферари тогава Мауро Форгиери, Вилньов не е искал да подобри времето на Пирони , а се е връщал към бокса на отбора. 

До края на квалификацията остават само 8 минути и Вилньов настига Йохан Мас, който се движи значително по-бавно през завоя Terlamenbocht . Мас вижда приближаващия Вилньов и се премества надясно за да му освободи пространство върху перфектната състезателна линия. В същия момент Вилньов също се премества вдясно. Ферарито удря колата на Мас отзад и излита във въздуха със скорост от над 220 км/ч и прелита над 100 метра като се забива с предната си част в асфалта на пистата. Колата се разпада като Вилньов все още е пристегнат към седалката, но е без каска и е захвърлен на около 50 метра от останките на колата като се удря в предпазната мрежа около пистата. 

Няколко пилота спират да окажат веднага помощ на Вилньов. Джон Уотсън и Дерек Уоруик освобождават Вилньов от мрежата като го намират с посиняло лице. Първият лекар пристига на мястото на катастрофата  след 35 секунди и установява , че Вилньов не диша , но има пулс. Пилотът е интубиран и преместен в медицинския център на пистата, а след това с хеликоптер е закаран болницата Св. Рафаел, където установяват фатална фрактура на врата. Вилньов е поставен системи поддържащи го жив, докато пристигне съпругата му. Много известни лекари се опитват да му помогнат, но в 9:12  вечерта един от най-обичаните пилоти във Формула 1 издъхва.

На погребението му бившия му съотборник и световен шампион Джоди Шектър казва: 
" Жил ще ми липсва заради две неща. Първо той беше най-бързият пилот в историята на спорта и второ той беше най-искреният човек, който познавах. И все пак той не си е отишъл. Смопенът за това , което е постигнал, това което е направил ще остане завинаги." Вилньов и до днес е почитан особено, когато се провеждат състезанието от Формула 1 в Италия. Има бронзова статуя на Вилньов на входа на завода Ферари. Самият Енцо Ферари бил много близък с Жил Вилньов и се отнасял с него като с негов син и много тежко приел смъртта на талантливия пилот. Днес пистата в Монреал Канада носи името на пилота. 

След смъртта на Вилньов в отбора пристига Патрик Тамбей като до края на сезона двамата пилоти успяват да спечелят по едно състезание. Дидие Пирони участва в катастрофа, която му нанася сериозни травми по краката и това прекратява състезателната му кариера във Формула 1. След трагедията на Золдер, Пирони е критикуван заради поведението му в Монако и неразбирателството му с Вилньов. По същото време Пирони изпитва и семейни проблеми като жена му го напуска. На канадската гран при през 1982 Пирони участва в зловеща катастрофа с младия Рикардо Палети, които загива. Почти сигурно е , че всички тези моменти са влияели зле да преценката на Пирони за да се стигне до катастрофата му, която го вади от Фомрула 1. След тежкия сезон 1982 , минимална утеха за Ферари е спечелената конструкторска титла. 

Ferrari 126 C2 е използвано за още няколко състезания през сезон 1983, докато Постълъайт работи по ново шаси тип карбонов монокок. C2 постига още две победи. Новото C3  е готово за състезанието във Великобритания и пилотите Тамбей и Арну ще стартират на първо и второ място за надпреварата. Арну постига две победи през сезона , а отбора натрупва достатъчно точки за да стане отново шампион при конструкторите. C3  е леко модифицирано и става C4  за сезон 1984 и Микеле Алборето замества Тамбей. Италианец става отново пилот на Ферари след почти десетилетие . Алборето печели само едно състезание през сезона, а отбора е на второ място при конструкторите след Макларън. 

Първите 4 години на Ферари с турбо автомобили са микс от възходи и падежи. В края на 1984 са направени драстични промени в отбора. Мауро Форгиери, който се занимавал с двигатели бил заменен с Илдо Ренцети от ФИАТ. Ренцети изоставя концепцията на стоманен блок и прави блока на двигателя от алуминии. Постълуайт прави отново шасито и колата носи името  156/85. Новият двигател е чуплив и Алборето печели само едно състезание. За 1986 отбора отново се връща към блокове от стомана. Турботата от ККК   са заменени с такива от Гарет. Сезонът е слаб като пилотите Алборето и Йохансон се борят с колата F186.

За 1987 са направени няколко основни промени като F187  е напълно нов дизайн. Двигателят отново e V6,  но ъгълът между цилиндрите е 90 градуса. Мощността е впечатляващите 880 конски сили, а скоростната кутия е нова с 6 скорости. Густав Бюнер е дизайнер на шасито. Герхард Бергер постига две победи с F187. За сезон 1988 колата е леко модифицирана и носи името F187/88C, но не може да се сравнява с Макларъните с двигатели от Хонда, които спечелили всички състезания без едно. На Монца Бергер успял да спечели единствената победа за Ферари през сезона. 

През 1989 турбо автомобилите са забранени и Ферари се завръща към двигатели V12 и въвежда скоростната кутия с пера зад волана. За 8 години турбо автомобили, Ферари печелят две конструкторски титли и дузина победи. Периодът ще бъде запомнен и със загубата на Вилньов и принудителното оттегляне на Пирони, като и двамата имали реален шанс да са световни шампиони. 

Ferrari 126 CK 






Ferrari 126 C2



Ferrari 126 C3




Ferrari 126C4






Ferrari 156/85 


Ferrari F186


Ferrari F187


Ferrari F187/88C


Енцо Ферари и Жил Вилньов



Дидие Пирони и Жил Вилньов



Патрик Тамбей



Рене Арну 


Микеле Алборето


Герхард Бергер