Представения вече 312 B3/74 с множество подобрения показва добра скорост през 1974. Ферари печелят цели 9 пол позишъна, но заради лошата издръжливост на колата само 2 се превръщат в победи. Регацони става вице-шампион за сезон 1974. Двете победи са голяма стъпка напред, но важните неща тепърва щели да се случват. 

Към края на сезона отбора започва работа по нов автомобил като основната цел е да се построи компактен състезателен автомобил. Новата напречна скоростна кутия помага да се запази основното тегло на колата в рамките на колесната база. Така взимането на завоите станало по-лесно сравнено с B3. Скоростната кутия била монтирана директно върху V12 двигателя с мощност от 485 к.с. Моторът на Ферари е по-тежък от Cosworth DFV, но и с 20 к.с. повече. 

Всички тези подобрения за сезон 1975 плюс талантливата двойка пилоти непременно слагали Ферари сред евентуалните шампиони за сезон 1975 при пилотите и конструкторите. Автомобилът 312 T се използва чак за третото състезание от календара за 1975. Ники Лауда печели пол позишън , а съотборника му Регацони е втори. Катастрофа прекратява участието на Ники Лауда в състезанието. Регацони също отпада. Всичко обаче е наред през следващите няколко състезания като Лауда печели 4 от 5 състезания. Регацони печели в Италия, а Лауда побеждава в последното състезание за сезона. Лауда става световен шампион за 1975 като Ферари печелят и конструкторската титла. 

Нови правила относно въздухозаборниците принуждават Ферари да пуснат първата еволюция на 312 Т в средата на сезон 1976. Колата е наречена логично 312 Т2 и има напълно нови въздушни отвори от двете страни на пилота. Лауда отново е на път да спечели титла , но претърпява изключително тежка катастрофа на Нюрбургринг като получава сериозни изгаряния и се бори за живота си следващите няколко дни. Ферари бойкотират следващото състезание в Автрия. Ники Лауда се завръща на пистата след само 6 седмици за Голямата Награда на Италия на Монца като завършва на 4 място. Победител е шведът Рони Петерсон. След катастрофата на Лауда , основният конкурент на Джеймс Хънт печели 4 състезания. Интересното е , че в последния кръг в Япония времето е изключително лошо в състезателния ден като вали проливен дъжд. След продължителни дебати организаторите решават да проведат надпреварата , а Ники Лауда е против. След само 2 обиколки той се прибира в бокса като кавза " Животът ми е по-ценен от титлата" . Джеймс Хънт завършва трети и печели световната титла при пилотите за 1976 само с 1 точка преднина пред Лауда, но купата при конструкторите е за Ферари. 

След отказа на Лауда да се състезава в последния кръг на сезон 1976 , взаимоотношенията му с Ферари силно се влошават през сезон 1977, въпреки че печели световната титла сравнително лесно с постоянни силни изяви. Лауда обявява, че ще напусна Ферари след края на сезон 1977, но напуска по-рано заради решението на отбора да предостави трети болид на неизвестния тогава Жил Вилньов за състезанието за Голямата Награда на Канада. От 312 Т2 са направени 7 автомобила. През първите кръгове от шампионата през 1977 колата се различава минимално от тази използвана през 1976. Всъщност два от автомобилите от 1976 били използвани (шаси 026 и шаси 027). Една от малкото разлики е добавените логото на ФИАТ за първи път на болиди на Ферари от Ф1. Лауда е недоволен от представянето на автомобила през първите две състезания от сезона и провежда сериозна тестова програма за да подобри колата. Тези тестове водят до внедряването на няколко промени по автомобила като ново задно крило , подобрено купе и подобрено окачване. Лауда побеждава в следващото състезание в Южна Африка. Състезание запомнено с фаталния инцидент на Том Прайс.

През сезона са направени още 3 автомобила ( шаси 029, шаси 030 и шаси 031) и развитието на колата продължило. Използвани са няколко различни носове и задни крила, като някои аеродинамични елементи били проектирани за спецефични писти. Многобройни промени били правени и в задната част на колата и окачването. Един от проблемите на колата през сезон 1977 били гумите Good Year , които не работели добре с автомобила. Good Year разработвали гуми по-подходящи за Лотус 78, който има значително по-голямо аеродинамично притискане към пистата. Ферари не можели да достигнат оптимална работна температура. Все пак Ферари печелят двата шампионата не толкова с висока скорост на автомобила колкото с издръжливост. Ферари 312 Т2 е използвано и през първите две състезания на сезон 1978 и след това е заменено с 312 T3.

Ferrari  312T