Съвсем наскоро Ферари са придобити от ФИАТ и компанията майка изпраща в Маранело един от своите мениджъри да помага на Енцо Ферари. Само на 27 години, младият Лука Кордеро ди Монтедземоло става дясна ръка на Енцо Ферари и оглавява състезателния отдел на компанията. Едно от първите му действия е да върне Мауро Форгиери като главен инженер и конструктор само след година престой на Форгиери в отдела за експериментални разработки. Форгиери веднага се наема да подобри слабия болид 312 B3 разработен от Сандро Коломбо. Новата му позиция му позволила да използва някои от решенията заложени в разработения от Форгиери експериментален болид 312 B3 "Spazzaneve",който бил тестван през 1972, но никога не бил използван като състезателен и по-късно проекта бил изоставен в полза на машина с по-конвенционален дизайн за сезон 1973. 

Въпреки проблемите, множество подобрения са направени през 1973. Радиаторите са поставени от двете страни на пилота вместо отпред като тази промяна била взета директно експерименталния болид от 1972. Тази промяна намалила челното съпротивление и освободила място за по-ефективно предно крило. Подобно на конкурецията и Ферари 312 B3 имал голям централен въздухозаборник зад главата на пилота, като така се доставяло допълнително количество въздух на двигателя. Джаки Икс е разочарован от представянето на колата през сезон 1973 и напуска още преди края на сезона. Все пак Ферари залагат на опитния швейцарски пилот Клей Регацони и младият обещаващ австриец Ники Лауда. 

За първото състезание за сезон 1974 атмосферата в отбора е значително подобрена благодарение на новаторския и свеж подход на Монтедземоло. На състезанието в Аржентина Ники Лауда завършва на второ място, а Регацони е трети. На пистата Харама в Испания, 4 кръг от шампионата, Лауда постига първата победа за Ферари във Формула 1 от близо 2 години. Регацони завършва втори. До края на сезона двамата пилоти на скудерията постигат по още една победа като в крайното класиране Регацони е втори, а Лауда четвърти. При конструкторите шампиони стават Макларън, но Ферари е на второ място, като това е значително подбрение сравнено с катастрофалния сезон 1973. 

Форгиери не е доволен от колата и продължава да работи за създаването на перфектния състезателен автомобил. Той знае, че за да се постигне оптимално добро управление, по-голямта част от тежестта на автомобила трябва да се намира в пространството заключено от колесната база. Също така центъра на тежестта трябва да бъде ниско. Опозитният двигател V12 помагал за ниския център натежестта, а Форгиери използвал нова напречно поставена скоростна кутия. Конвенционалните надлъжно поставени скоростни кутии зад диференциала излизали извън пространството на колесната база. С новото подобрение колата вече носела името 312 T ( Tranversale) и с нея трендът нагоре в развитието на болида продължил нагоре и през 1975. 

Ферари 312 B3/74 е важна стъпка в развитието на болидите Ферари заради множеството подобрения и знанията получени от неговото използване. Също така колата е сигнал за наближаващи славни дни за компанията във Формула 1

Ferrari 312 B3 "Spazzaneve"






Ferrari 312 B3/74