През 50те и 60те са изключително успешни за Ферари благодарение на тяхната философия за постепенна еволюция на състезателните автомобили. Например , агрегатът V12 намиращ се в състезателния прототип P4 от 1967 има сходен дизайн с първите мотори на компанията направени близо 2 десетилетия по-рано. Постепенната еволюция осигурява на Ферари едни от най-добрите състезателни машини. През 1966 малкият производител от Италия най-накрая отстъпва короната си на Льо Ман на значително по-големия Форд, разполагащ и с много повече средства за развитие на състезателни прототипи. През 1967 победата отива отново при американския производител. Скоро след състезанието, ФИА обявява нови драстични промени в регламента на шампионата. Тези промени правят всички състезателни машини на италианската фирма неизползваеми за новия сезон 1968. Енцо Ферари е бесен на ФИА заради изненадващите промени и съобщава , че неговите отбор и автомобили няма да участват в шампионата за 1968 година. 

Според новите правила , шампионата позволява участието на автомобили от Група 4 и Група 6. Група 4 позволява участието на машини с маскимален обем на двигателя до 5.0 литра и произведени бройки минимум 50. Група 6 позволява участието на машини като тези на Ферари и Форд, но с обем ограничен до 3.0 литра.  Все пак Ферари правят значително по-голяма версия на двигателя си от P4 и участват в сериите Can-Am. Can-Am сериите се провеждали под доста по снисходителните правила на Група 7. Колата носи името 612P и е готова едва в края на сезона за последното състезание, но не успява да впечатли с добро представяне. За да се привлекат още отбори и производители към спорта , правилата отново са променени през 1969 година. Лимитът за хомологация в Група 4 станал 25 автомобила, а ограниченията за големина на предното стъкло, наличието на резервна гума и товарно отделение при Група 6 отпаднали. Промените отворили нови възможности за Ферари , които щели да използват шасито от 612 P в комбинация с двигател и скоростна кутия от Формула 1 за бъдещия си прототип в Група 6. 


Новият двигател , въпреки 4те разпределителни вала и по 4те клапана на цилиндър всъщност бил добре тествана единица и трудно можел да бъде сбъркан като изцяло нов дизайн. Първоначално мотори с подобен дизайн били използвани в състезателните GT автомобили. V12  двигателят се оказал твърде тежък за автомобил от Формула 1, но идеален за състезания за издръжливост.  Двигателят е съединен с 5 степенна механична скоростна кутия и поставен в леко намалено шаси преработено от 612 P.  Ферари постигат мощност от 420 к.с.  Шасито е полу-монокок и е с дизайн използван вече както във Формула 1 така и при състезателните прототипи. Всички компоненти са завършени в края на 1968 година , а към тях е добавено ниско отворено купе. Новата състезателна кола на Ферари лесно можела да бъде объркана с автомобил от Формула 1 . Първото шаси с номер 0868 било показано пред публика през декември 1968 година на медийна конференция в хотел Фини в Модена. 

От самото начало Ферари планирали лимитирано участие през годината като основна част от времето било заделено за програмата във Формула 1 и новия боксеров V12.  Още в самото начало 312 P e повредено след тестове и Ферари не успяват да участват откриващото сезона състезание на Дайтона. Напълно ремонтирано, 312 P се появява на 12те часа на Себринг с пилоти Крис Амон и Марио Андрети.  На състезанието Ферари срещат армада от леки, но с по-малко мощност Поршета 908. Италианският отбор впечатлява с пол-позиция пред Лола Т70 от Група 4. В началото на състезанието 312 P има механични проблеми, но по-късно са решени и колата се изкачва до лидерската позиция.  312 P претърпява удар с друг автомобил, при който предницата е повредена и въреки поправката в бокса колата започва да прегрява до края на състезанието. Все пак Ферарито завършва на втора позиция. Второ шаси с номер 0870 е построено и изпратено на следващия кръг на Брандз Хеч. Ферари отново постига пол-позиция, но победа им се изплъзва след още технически проблеми. 

Докато втората кола е на Брандз Хеч, първата е на официалните тестове на Льо Ман. На дългата права Мулсан , Ферарито  имало проблеми заради спецефичната си аеродинамика. Това обаче било малка грижа за отбора. Порше представят новия си състезателен прототип 917, който е построен съгласно правилата на Група 4.  Поршето сякаш е направено да засенчи всико появявало се на легендарната писта досега със своя боксеров V12 мотор и мощност от 550 к.с.  На Монца вече участвали двете Ферарита 312 P като и двете се квалифицирали на предни позиции, но поради спецификата на  бордюрите на трасето гумите Firestone не издържали дълго и автомобилите трябвало да правят повече спирания в бокса. И двете коли не завършват една след проблем в двигателя , а другата след зрелищно излитане във възхуда заради повредена аеродинамика след предишен инцидент. 

Със само една останала кола, Ферари  решили  пропуснат Тарга Флорио и да се върнат на 1000 км на Спа. На Спа 312 P  за първи път среща напълно легалното вече  Порше 917 от Група 4.  Ферари завършват втори на това състезание. Следва надпреварата на Нюрбургринг , където Порше изкарват олекотена версия на 908, която има по-малка мощност от Ферари.  На старта имало 6 Поршета и само 1 Ферари. Единствената италианска машина е опозиция на флотата от Поршета. Ферари отпад след проблеми с двигателя. Порше печелят убедително състезанието и шампионата.

За да излекува аеродинамичните проблеми от Льо Ман , инженерите на Ферари конструират ново затворено купе за автомобила. Втората направена кола получава такова купе, а трета с шаси 0872 е построена да замени унищожената на Монца. На Льо Ман Порше отново са много бързи, но единия от 917 катастрофира още в първата обиколка и отнема живота на пилота  Джон Уоолф. Едно двете ферарита също катастрофира в първата обиколка като пилот е Крис Амон.  Единственото Ферари е достатъчно бързо, но проблеми в скоростната кутия прекратяват състезанието. След това отпадане програмата 312 P  е изоставена от Ферари. 

Напредъкът на Порше е значителен и Ферари са принудени да започнат работа по заместник на 312P  в Група 4. И двете използвани на Льо Ман 312 P са продадени в САЩ на Луйджи Чинети и неговия отбор НАРТ. Едно шаси получава двигател от 612 и е изпратено при Пининфарина , където получава купе като на бъдещото 512 S. Двете Ферарита успяват да постигнат единственот класови победи в ръцете на пилотите от НАРТ и са засечени от новото 312  с боскеров двигател. 

Шаси 0872




Автомобилът на снимките е третото направено 312 P . Използвано е от отбора НАРТ до 1971 , когато е снабдено с открито купе. След това колата е разглобена, а двигателя и скоростната кутия използвани в друг автомобил. През 80те оригиналните части на колата са събрани и е сглобена наново. Дълги години колата е собственост на  колекционера Питър Саш . В края на 90 той възстановява напълно автомобила. Наскоро швейцарски ентусиаст купува машината и възобновява съгласно състезателните и характеристики. През 2007 все още е с отвореното купе , но по-късно е снабдена с оригиналното си от затворен тип.