Какво може да се направи от една неизползваема вече състезателна кола ? В отминалите времена такива автомобили били продавани на частни лица и били използвани като шосейни автомобили. Към средата на 60те състезателните автомобили станали толкова напредничави, че вече не били пригодни за шосейна употреба.  Това оставило за кратко време Ферари без един стабилен поток от средства. За щастие съвсем скоро старите състезателни автомобили започнали да придобиват колекционерска стойност и били закупувани от автомобилни ентусиасти. Някои от използваните състезателни машини обаче се озовават при предпочитания от Ферари дизайнер Пининфарина и сменят външния си вид с нови купета.  Представяното в този текст Ферари минава точно по този път. Първоначално служи като състезателен автомобил, а след това е дадено на Пининфарина и получава ново купе. 

Историята на "Жълтото Дино"  започва с пред сезонната медийна конференция на Ферари в началото на 1966. На тези конференции Ферари разкривали своите тайни разработки от предходните сезон. За 1966 тази разкрита тайна била новия двигател V6 за Ферари 206 S.  206 S  е базаирана на състезателен прототип използван през сезон 1965 като с новия си двигател трябва да участва в състезания за издръжливост за коли с обем до 2.0 литра. За да е легитимна обаче, 206 S трябва да получи хомологация, а това означавало да бъдат произведени поне 50 броя от този автомобил. Новата кола е показана съвместно със по-големият 330 P3. Всъщност 206 S разполага с двигател V6 , който има същия дизайн като агрегата при P3. Докато се произвеждат всички бройки, Ферари интензивно използва 206 S , но  колата не била конкурентна на останалите в класа на прототипите. Многобройните стачки в завода в Маранело водят до забавяне на производството и станало ясно, че 206 S ще бъде неизползваема докато завода успее да направи достатъчно бройки. Компанията изоставя този проект и се концентрира върху големите прототипи и победата на Льо Ман.

В момента на изоставянето на проекта са направени над дузина автомобила като тези автомобили били продадени на частни отбори и колекционери.  17тата  ( шаси 034) и 18тата ( шаси 036) никога не са били снабдени с купета като на другите от Пиеро Дрого. Шаси 034 е екипирано с двигател използван от Льо Ман през 1966 и пратено при Пининфарина  със сменен нормален сериен номер на шасито като шосеен автомобил ( 10 523) . По това време Пининфарина вече правят последните щрихи по шосейната кола 206 GT и вместо да направят и това шаси като нея решават да експериментират и правят напълно различен дизайн. Дизайнер е младият Пауло Мартин, който преди това работи за Мишелоти и Бертоне . Дизайнерът е само на 23 години тогава. Вдъхновен от състезателните автомобили на Ферари той прави един изключително елегантен дизайн. Мартин не харесва много настройващите се предно и задно крило, но ги поставя на автомобила.  

Колата се трансформира от скица до реален автомобил и е показана през есента на 1967 година на изложението във Франкфурт. Автомобилът става една от звездите на шоуто. Съвсем скоро след показването на "Жълтото Дино" закръглените форми са изоставени от марката и заменени с далеч по-остри черти.  През следващите години уникалното Дино става аст от колекцията на Пининфарина и е показвано изключително рядко. По време на редки си изяви сред публика мнозина ентусиасти милионери изявяват желание да купят колата като отговорът от Пининфарина е ясен и кратък: "Колата не се продава." Американският колекционер Джим Глигенхаус е сред тези желащи да купят автомобила. По време на изработката на неговото уникално Ферари P4/5 той често посещава Пининфарина и желанието му да закупи уникалното Дино се увеличава още повече. Най-накрая след 5 години , Пининфарина решават , че Глигенхаус ще се грижи добре за автомобила и му го продават.

Преди да бъде доставена на новия си собственик колата е напълно разглобена и почистена като се внимава изключително много да се запази оригиналното и състояние. Добавени са няколко системи за сигурност, които ще позволят регистрацията на автомобила. Поставени са нови гуми, амортисьори и седалки , които трябва да направят карането на автомобила малко по-комфортно. Новите попълнения са напревини така, че да могат лесно да се премахнат при желание на собственика без да повредят автомобила. Последните дни преди да бъде доставено на Глигенхаус, 206 S  е тествано на писта и в аеродинамичен тунел. На пистата колата се представя добре, но след аеродинамичния тунел са направени някои настройки по крилата. 

Жълтото Дино е показано от новия си собственик през 2008 на конкурса за елегатност Вила Д"Есте. След над 40 години колата отново е една от звездите на събитието, а с нея е и дизайнерът Паоло Мартин. 





Собственикът (вляво) и дизайнерът на колата.