Много често рано починалият син на Енцо Ферари , Дино, е считан за главен дизайнер на автомобилите носещи неговото име. Всъщност Дино Ферари заедно с Виторио Джано убеждават Енцо Ферари на направи линия състезателни автомобили с V6  и V8  двигатели. Реално Дино Ферари има минимален принос  технически към тези автомобили. 

Марката "Дино" била създадена да се използва от по-достъпни спортни автомобили. Дори първата брошура на марката гласяла " Почти Ферари". Енцо Ферари имал намерение да влезе в пазарната ниша на Порше и тяхното 911. Фераритата с двигатели V12  имали значително по-висока цена от Порше 911. С марката "Дино" Енцо Ферари не обезличавал луксозния статут на своята компания. 

През 1966 Ферари имат желание да участват във Формула 2 , където обемът на двигателите бил 1.6 литра. Двигателят Дино V6  пасвал перфектно, но компанията не можела да получи хомологация защото трябвало да са направни поне 500 броя автомобили използващи такъв двигател. Енцо Ферари предлага на ФИАТ да произвеждат съвместно малък спортен автомобил с предно разположен двигател. Така на бял свят се появил Фиат Дино, който имал 2.0 литра версия на двигателя Дино. С този ход Ферари успяли да получат хомологация. 

По това време мисълта да се използва двигател разположен в средата при шосеен автомобил изглеждала доста смела, въпреки че автомобили с такава конфигурация се движели по състезателните трасета от няколко години. Средно разположеният мотор имал по-добро разпределение на тежестта и позволявал по-добра аеродинамика, но управлението било значително по-трудно от автомобил с предно разположен мотор, а и мястото в купето ограничено. Ламборгини обаче представят своята Миура със средно разположен двигател през 1966. Енцо Ферари размишлявал трезво и ясно разбирал, че Ферари със средно разположен мотор може да бъде опасно за неговите клиенти. По-късно той направил отстъпка като позволил на дизайнера Серджо Пининфарина да създаде прототип на такъв автомобил, но под марката "Дино". Прототипът се появил под името Дино 206 S на изложението в Торино през 1966. Историята на този автомобил ще разгледам в следващата глава. 

Dino 206 GT

Производственият автомобил наречен Dino 206 GT  имал закръглени черти на купето типични за ранните ферарит. Автомобилът бил снабден с напречно разположен  2.0 литра  V6 изцяло алуминиев двигател със 160 к.с. при 8000 об/м. Dino 206 GT  е първата кола продавана от Ферари с електронно запалване . Шасито е олекотено , а окачването напълно независимо. Автомобилът разполагал с 4 дискови спирачки. 206 GT  развива максимална скорост от 235 км/ч. Между 1968 -1969 са направени 152 броя само с ляв волан. 

Същият 2.0 двигател е използван и при ФИАТ Дино  купе и кабриолет произвеждани в същия период. Аурелио Лампреди прави конверсията на малкия състезателен мотор V6  за използване в шосейни автомобили. Лампреди споделя по-късно през 80те , че ФИАТ  настоявали производството на моторите да се извършва при тях , а не в завода в Маранело поради опасения от прекъсване на доставките. 

В официалните документи на ФИАТ те казвали, че техния модел разполага с 160 к.с. докато Ферари пишели, че Дино 206 GT  разполага с мощност от 180 к.с . Тази мощност при Дино обаче не била реална защото всички мотори се произвеждали на една поточна линия в Торино в завода на ФИАТ. Нямало никакви специални доработки по двигателите за автомобилите Дино. 

Dino 246 GT и GTS

Постепенно клиентелата на автомобилите Дино започнала да бъде недоволна от малкото мощност и Ферари отговорили с нов по-голям двигател с обем 2.4 литра . Европейската версия на колата вече носеща името Дино 246 достигала мощност от 195 к.с.  За американският пазар мощността била 175 к.с.  Преработеното Дино имало тегло от 1080 килограма при версията купе и 1100 кг при кабриолета . Купетата и при двата типа автомобила били изработени от стомана за да са по-малки разходите.  Направени са 2 487 купета и 1 274 кабриолета или общо 3 671 автомобила. По каталог колата достигала 235 км/ч , но британски журналисти успяли да достигнат 238 км/ч. Срещу директния си конкурент Порше 911 S , Дино има по-добро ускорение и по-висока максимална скорост , но по-висока консумация на гориво. Цената на Дино също била с малко по-висока от тази на Порше. 


Dino 206 GT


Dino 246 GT


Dino 246 GTS