Постинг
05.12.2010 18:14 -
Глава 37: Ferrari 365 GTB/4 Daytona и 365 GTS/4 Daytona
Една от най-коментираните премиери на изложението за автомобили в Париж през 1968 била новата берлинета на Ферари. Горещата тема била името на автомобила като било очаквано компанията да кръсти новия си модел Дайтона в чест на бляскавата победа през 1967 на състезанието 24 часа на Дайтона. На премиерата обаче пресата се оказала в грешка и моделът носел само наименованието 365 GTB/4 , но Дайтона му останал като прякор от тогава. Всъщност отначало името наистина било предвидено да се използва, но след изтичане на информация в медиите , Ферари решават да го сменят.
Конкуренцията по това време е жестока в лицето на Ламборгини, Де Томазо и Бизарини. Моделите Миура и Пантера на Ламборгини и Де Томазо вече имали средно разположени двигатели. Ферари вече имали няколко годишен опит със средно разположени двигатели в състезателния си отдел, но решили да останат с предно разположен мотор и задвижване на задните колела. Двигателят е базиран на агрегата от моделната линия 330 като има 4 разпределителни вала. Шасито е традиционно за Ферари с тръбна структура.
Дизайнът на Пининфарина прави Дайтоната да изпъква сред останалите. Предната част на колата е абсолютна революция за марката като скъсва с досегашните закръглени форми. Първите направени бройки имали пластмасови покритие пред двойката фарове от всяка страна. Този тип фарове обаче не били одобрени от Департамента за Транспорт в САЩ и трябвало да се направи промяна специално за пазара в САЩ. През 1971 Ферари поставят вдигащи се фарове на Дайтона, с което още повече подобрява вида на колата.
Производството приключва през 1974 като са направени около 1400 берлинети. Моделът е заменен от автомобила със средно разположен двигател 365 GT/4 BB.
Само година след дебюта на берлинетата на изложението в Париж, Ферари представят още по-красивата открита версия на Дайтона. Производството на кабриолета е изключително лимитирано като е почти 10 пъти по-малко от закритата версия. Кабрилоетът е почти 3 пъти по-скъп днес . Много собственици на берлинети отрязват покривите на своите автомобили за да покачат цената.
Конкуренцията по това време е жестока в лицето на Ламборгини, Де Томазо и Бизарини. Моделите Миура и Пантера на Ламборгини и Де Томазо вече имали средно разположени двигатели. Ферари вече имали няколко годишен опит със средно разположени двигатели в състезателния си отдел, но решили да останат с предно разположен мотор и задвижване на задните колела. Двигателят е базиран на агрегата от моделната линия 330 като има 4 разпределителни вала. Шасито е традиционно за Ферари с тръбна структура.
Дизайнът на Пининфарина прави Дайтоната да изпъква сред останалите. Предната част на колата е абсолютна революция за марката като скъсва с досегашните закръглени форми. Първите направени бройки имали пластмасови покритие пред двойката фарове от всяка страна. Този тип фарове обаче не били одобрени от Департамента за Транспорт в САЩ и трябвало да се направи промяна специално за пазара в САЩ. През 1971 Ферари поставят вдигащи се фарове на Дайтона, с което още повече подобрява вида на колата.
Производството приключва през 1974 като са направени около 1400 берлинети. Моделът е заменен от автомобила със средно разположен двигател 365 GT/4 BB.
Само година след дебюта на берлинетата на изложението в Париж, Ферари представят още по-красивата открита версия на Дайтона. Производството на кабриолета е изключително лимитирано като е почти 10 пъти по-малко от закритата версия. Кабрилоетът е почти 3 пъти по-скъп днес . Много собственици на берлинети отрязват покривите на своите автомобили за да покачат цената.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 48
