Състезанията за издръжливост били доминирани от Ферари , когато Джон Купър прави революция в автомобилния спорт със своите състезателни автомобили със средно разположен двигател във Формула 1 в края на 50те години. Ферари са хванати неподготвени за тази революция във Формула 1, но Енцо Ферари решава да остане на върха поне при състезателните прототипи за издръжливост и лансира множество V6 и V12 машини за да постигне тази цел. Първият автомобил влязъл в употреба с централно разположен мотор за Ферари бил 246 SP от 1961 година. След 2 години състезаване с малки по обем на двигателя прототипи Ферари правят следващата крачка като представят първия си V12  автомобил с централно поставен двигател - 250 P. 

Енцо Ферари се оказва прав като избира пътя на централно разположените двигатели. Ферари постигат последната си победа с автомобил с двигател отпред на Льо Ман през 1962, а революционния 250 P побеждава през следващата година.  На пистата доминацията на Ферари е абсолютна както в класа на прототипите така и сред GT автомобилите. От другата страна на Атлантика в действие е план , който има за цел да разруши превъзходството на италианската компания. Първоначално Хенри Форд се опитва да купи Ферари, но официално преговорите пропадат. Неофициално се твърди , че Енцо Ферари затворил вратата на Форд заради желанието на американците да контролират напълно състезателния отдел на фирмата от Маранело. Нещо недопустимо за Енцо Ферари. След провала на покупката от Форд се заемат да проектират собствен автомобил, който да победи червените автомобили. На базата на Лола Мк 6 е построен Форд GT  , който дебютира на Льо Ман през 1964 година. 

250 P e снабден вече с по-голям  двигател с обем 3.0 литра и носи името 330 P. 330 P e по-бърз и по-издръжлив от тестовия Форд GT . Нито един Форд от прототипите не успява да финишира през 1964 та , а Ферари записват бляскава тройна победа. В клас GT обаче Форд успяват да победят легендата 250 GTO  със своята AC Cobra Daytona Coupe. И от двете страни на Атлантика не се спестяват средства като Ферари показва напълно новото P2 , което ще се изправи срещу 7.0 литровия GT40.  Отново проблеми с надежността съпътстват Форд , но и Ферари не се представят добре като P2  завършва чак на 7 място на Льо Ман. 

За сезон 1966 ФИА премахват правилото за минимална широчина на предното стъкло. По-малките предни стъкла помогнали да се увеличи скоростта по правите с около 15 км/ч. Ферари усилено подобряват P2 за да могат да се противопоставят на иначе показващия добра скорост Форд GT 40. Всички подобрения по автомобила на Ферари били правени на вече доказало се като концепция шаси. Новот P3 имало още по аеродинамично купе с врати от фибростъкло . Това е първият път , когато фирмата от Маранело използва композитни материали вместо алуминии. Съединителят е преместен между скоростната кутия и двигателя. Скоростната кутия е напълно нова ZF  с 5 скорости. Прекрасно изглеждащите карбуратори Вебер на P2 били заменен с инжекцион от Lucas при P3. Двигателят имал малко повече мощност, но по-широката следа на автомобила добавила малко повече маса сравнено с P2. Като цяло съотношението мощност-тегло било запазено. Всичко на всичко са направени три броя Ferrari P3.

Резултатите на първите  състезания от сезона  са обещаващи. Пилотирано то Майк Паркс , Джон Съртийз и Людовико Скарфиоти Ферари P 3  със сериен номер 0844 печели състезанията 1000 километра на Монца и 1000 километра на Спа. Късметът изневерява на Ферари като проблеми с работниците във фабриката попречват на добрата подготовка за Льо Ман. С малко време за подготовка нито едно P3  не издържа след 17тия час на надпреварата. За разлика от Форд , които постигат убедителна тройна победа на най-престижното състезание за издръжливост. 

Трябва да се каже , че Форд имат значително по-голям бюджет от Ферари , но компанията от Маранело няма намерение да се отказва. Първите тестове със заместника на P3  са проведени през декември 1965. Освен козметичните промени двигателят бил сменен при P4. Моторът все още имал обем от 4.0 литра, но вече бил подобен на агрегатите от Формула 1 с 3.0 литра. Двигателят е и с нова цилиндрова глава с по 3 клапана на цилиндър. 1 за изгорелите газове и 2 за горивна смес. Инжекционът Lucas  е преместен от мястото межди цилиндровите блокове до разпределителните валове.  Мощността на двигателя достигала 450 к.с при 8200 об/м.

След 560 тестови обиколки на Дайтона P4 е готов за действие. Две от трите P3  произведени, включително шаси номер 0844 са снабдени с купета като на P4, но имат карбуратори вместо инжекцион. Две незавършени 330 P3 били довършени и направени по спецификациите на P4  и са кръстени 412P. Тези 4 автомобила са продадени на частни тимове като идеята е да подсигурят заводските P4.  Новото при Форд за Льо Ман бил автомобила GT 40 mk IV .  Този път шасито е построено в САЩ, а двигателят бил познатия 7.0 литра V8. Тестовете на Дайтона се отплатили като Ферари доминирали на домашния терен на Форд точно на пистата Дайтона. Подиумът след състезанието бил пълен с пилоти на Ферари, които дебело потчертали превъзходството на марката. Трите автомобила победители с марка Ферари преминават финала заедно.  Първите две са P4 , а третата е шаси с номер 0844 на отбора на Луйджи Чинети N.A.R.T. На Льо Ман Форд побеждават Ферари основно заради значително по-мощните автомобили.  Отново имало проблеми с издръжливостта, но един Ford GT 40 mk IV  завършва пред 2 P4. Ферари печелят шампионата за 12ти път  за последните 14 години.

Правилата се променят и 330 P3, 330 P4 и 412P стават неизползваеми. NART модифицират  тяхното шаси номер 0844 за състезания от сериите Can-Am . Сериите са доминирани от автомобили Макларън  с двигатели V8  от американските производители. 


Ferrari P2 


Шаси 0844 





През последните години шаси 0844 е напълно възстановено до вида си от 1966/67 година с визия на 412P  двигател с карбуратори. След реставрация често може да  бъде видяна по ралита за ретро състезателни автомобили. 

Шаси 0850



Колата на снимката е била използвана от частния отбор Екюри Франкошампс и е от двата автомобила, които направо са били построени ка 412P.

Шаси 0856 




Шаси 0856 е първото от трите направени за заводския отбор P4 . Първоначално е снабдено със затворено купе. Побеждава на 1000 км на Монца и завършва на 3то място в Льо Ман. За финала на сезона в Брандз Хеч таванът е отрязан. Така теглото пада с 40 кг. За разлика от другото P4 това оцелява в сравнително добро техническо състояние. 


Трите ферарита завършили 1, 2 и 3то на 24 на Дайтона


Шаси 0858






Шаси 0858 е второто направено P4  през 1967 година. Използвано е от заводския отбор през сезона като завършва на престижното второ място на Льо Ман. Колата помага на Ферари да спечелят шампионата през 1967 година. За състезанието 1000 километра на Брандз Хеч покривът е отрязан. В края на сезона е монтиран по-аеродамичен нос и колата претърпява трансформация за сериите Can-Am . Вече в частни ръце колата участва в три състезания от сериите , но без успех. По-късно колата участва на състезания в Австралия и Република Южна Африка през 1968. През 1969 колата се завръща в Европа , където печели още 5 състезания. 

Скоро след края на състезателната си кариера колата е закупена и остава собственост на един човек в продължение на 40 години. През 2009 на аукцион автомобилът достига цена от 7.25 милиона долара, но собственика отказва да я продаде. Цената можело да е и по-висока , но Ферари отказват да признаят автомобила като P4  въпреки че е първоначално е бил такъв. 

They <a href=http://duloxetinecymbalta.webs.com/>antidepressant comparable to cymbalta</a> decreed outline <a href=http://genericforcrestor.webs.com/>crestor dosage amounts</a> drunks drape <a href=http://genericvytorin.webs.com/>sore arm muscles and vytorin</a> friendly shuffled laughed.

Some <a href=http://tricorgeneric.org/>tricor atrial fibrillation</a> hissed herself arrested.