През първия сезона на двигателите с обем от 1.5 литра във Формула 1 Ферари 156 F1 доминира шампионата благодарение основно на мощния V6 мотор. Вътрешните проблеми в компанията и бързото развитие на конкурентите правят шампионския болид посредствен през следващия сезон. Британските двигатели и шасита превъзхождали тези на Ферари и през сезон 1962 Ферари дори не успяват да постигнат победа. След напускането на много ключови служители със задачата да направи нов успешен болид е нагърбен младия Мауро Форгиери. 

Форгиери внимателно инспектира британските леки състезателни автомобили и прави шаси от значително по-тънки стоманени тръби. Тази кола била използвана два пъти във втората половина на сезон 1962 и била стъпка напред за скъсяване разликата между Ферари и конкурентите, които вече използвали монокок шасита , които били по-леки и по-здрави. Форгиери прави спейсфрейм шаси, което е покрито с листове дуралуминий. Тази полу-монокок конфигурация става основа за повечето шасита на Ферари във Формула 1. 

Новото шаси е наречено "Aero" и част от значително по-голяма програма, която включва проектирането на два напълно нов двигателя за новото шаси. Първият мотор щял да бъде V8 и подобен на използваните от британските тимове двигатели. Този V8 бил предвиден за сезон 1963 и по-късно да бъде заместен от високо оборотен V12 с ъгъл между цилиндрите 180 градуса за сезон 1965. През сезон 1963 постоянно имало закъснения с развитието и на новото шаси и на новия двигател. Въвеждането на мотора било отложено за 1964, докато "Aero" шасито било използвано, но с двигател V6 и мощност от 200 к.с.

Въпреки че моторът v6 и шасито не били проектирани заедно , Форгиери успява да ги свърже. Към целия пакет била поставена новата 6 степенна скоростна кутия . Така автомобилът носел името 156 "Aero" и имал тегло като на болидите от предишния сезон, но шасито било значително по-здраво и устойчиво на усукване. При дебюта на автомобила на Монца, Джон Съртийз печели квалификацията, но проблем с двигателя го вади от надпреварата. Най-доброто постижение през сезона на автомобила е пето място на голямата на награда на Южна Африка. В началотона сезон 1964 Лоренцо Бандини постига победа с 156 "Aero" в Австрия. 

След закъснения от повече от година новият V8 най-накрая е готов и поставен в шаси "Aero". Оказва се обаче , че задното окачване не може да се справи с тежестта на двигателя и картера опира. Шасито отново е преработено и проблема със тежестта е решен. Новият V8 e по-лек и по-мощен от конкурентните и Ферари отново са сред лидерите. Джон Съртийз побеждава още в дебютното състезание на автомобила. След още две победи и множество подиуми Съртийз става шампион , а Ферари печелят конструкторската титла във Формула 1. 

Другият разработван двигател V12 прави дебют в последните два кръга на сезон 1964. Моторът е още по-мощен и Форгиери смята да замести V8 с него като новата кола ще се нарича логично 1512. Съртийз обаче предпочитал автомобила с V8 вместо този с V12. Ферари използват и двата автомобила през сезон 1965 , но не успяват да постигнат нито една победа. За сезон 1966 правилата отново са драстично променени и двата двигателя на Ферари става неизползваеми. Дизайнът на Форгиери на двигател V12 ще донесе много успехи на Ферари през 70те . 


Ferrari 156 F1 "Aero"



Шаси 0006 



Автомобилът 158 F1 използван от Съртийз през 64та има сериен номер на шасито 0006 и е използван за първи път на Монако през 64. В Монако завършва втори, а по-късно на Монца постига пол позишън, най-бърза обиколка и победа. През сезон 1965 колата също се използва , но най-доброто класиране е 4то място. Интересното при Джон Съртийз е , че той е единствения пилот , който има титла както на две така и на четири колела. 

За разлика от много ранни състезателни болиди на Ферари шаси 0006 не е унищожено като днес е в голяма американска колекция. През 2010 се колата се завръща в Европа за Гудууд фестивал на скоростта , където Съртийз отново се качва в 158 F1. Снимките са точно от това събитие като пилота ветеран кара своя автомобил.

Ferrari 1512 



На снимките е автомобила с 12 цилиндров двигател разработен за сезон 1965. За съжаление автомобила често имал проблеми с липсата на достатъчен въртящ момент в ниските обороти. Проектът не е успешен на пистата, но дава ценен опит на Форгиери и неговите инженери, който по-късно ще влезе в употреба при следващите поколения ферарита. 

На снимката е второто от три направени такива ферарита с V12. Първоначално е използвано от заводския отбор и Джон Съртийз, но после е продадено на Луйджи Чинети, който го пребоядисва в бяло и синьо, цветовете на неговия отбор N.A.R.T. През 2005 на търг цената му достига 1.1 милиона долара.

Джон Съртийз