Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.11.2010 17:07 - Глава 30: Ferrari 250 LM
Автор: ferrari1929 Категория: История   
Прочетен: 1511 Коментари: 0 Гласове:
1



 Когато Ферари се опитали да получат хомологация за 250 LM като автомобил със средно разположен двигател от клас GT , ФИА като основна административна организация отказала да узакони автомобила поради множеството злоупотреби след получаване на така желаната хомологация. В началото на 60те години интересът за участие в световния шампионат за туристически автомобили бил огромен заради променените правила и провеждането на шампионата с автомобили от клас GT, които били по-евтини за производство. Правилникът гласял, че всеки автомобил от клас GT  ще получи хомологация за участие само ако бъдат направени над 100 екземпляра. През първите няколко години на 60те обаче било достатъчно да се покажат планове на ФИА, че ще бъдат направени 100 автомобила и организацията давала веднага хомологация. След получаването на така желаните документи автомобилните производители веднага спирали производството и не произвеждали нужните 100 броя от модела. Например Астън Мартин започнали да изброяват от 200 надолу номерата на шасито за своя DB4 GT  автомобил, а Форд направили само няколко броя на състезателната Shelby Cobra Coupe. При Ферари, моделът 250 GT SWB  бил в достатъчно бройки и нямал проблем с получаването на хомологацията. Компанията обаче използвала вратичка в правилника, която позволявала малки подобрения по модела да се считат за законни. Така 250 GT SWB  става база за успешното  250 GTO.  На пръв поглед 250 GTO e изцяло нов автомобил , но всъщност колата била сбор от множество елементи, които били узаконени още с 250 GT SWB.

След два изключително успешни сезона 250 GTO вече имал нужда и заместник. Ферари решили да направят отново няколко "малки" модификации и да изкарат напълно различен автомобил , но с узаконените части от 250 GTO. Успехите не Купър във Формула 1 през втората половина на 50те години показали, че бъдещето на състезателните автомобили било в средно разположените двигатели.  Първоначално Ферари запазват тази структура за автомобилите си от Формула 1, но през 1963 на 24те часа на Льо Ман , Ферари 250 P  с централно разположен мотор постига първата значителна победа на автомобил с такова разположение на мотора в историята. Въпреки различното шаси, Ферари 250 P споделял много компоненти с предходните автомобили на марката.  Например двигателят бил същия V12  Colombo  като при 250 GTO. За Енцо Ферари  най-важната част от автомобила била двигателя.  Той се надявал , че ще може да убеди ФИА в това свое разбиране и ще успее на получи хомологация за новия 250 LM  за клас GT. 250 LM  е представен в Париж и прилича поразително на 250 P. Все пак Ферари настояват, че автомобила не е много различен от 250 GT  с предно разположен двигател. 

ФИА отказва да узакони 250 LM  като версия на 250 GT поради наистина огромните различия между двата автомобила. Единствената опция за Ферари останала да убеди ФИА , че ще произведе 100  броя от  250 LM. Дори днес италиански автомобил с централно разположен двигател се счита за екзотичен и ФИА били много скептични към твърденията на Ферари за бъдещото производство. Ферари продължават развитието на 250 LM през зимата на 1963/64 въпреки неяснотата около хомологацията на модела. Една от най-големите промени е замяната на мотора с по-голям 3.3 литров вариант. Все пак името остава 250 LM  вместо по-подходящото 275 LM. Производството започва в началото на 1964та въпре че все още нямало зелена светлина за участие в клас GT  от ФИА.  Купувачите на 250 LM  били принудени да участват в класа на състезателните прототипи, а Ферари трябвало да правят нова модернизация на 250 GTO за клас GT. Новата серия 2 на  GTO външно имала сходен дизайн с 250 LM , но не успяла да победи на Льо Ман. Все пак титлата отново била за италианската компания. 

Като цяло имало огромен интерес от частните отбори за автомобил клас GT s двигател разположен централно, но ФИА така и не давала хомологация на модела на Ферари. Последният опит да се достигнат трицифрените числа при продажбите бил автомобилът с шаси 6025. Шасито било изпратено при Пининфарина със заръката да се направи шосеен автомобил от 250 LM.  Традиционно шосейните автомобили Ферари се различавали минимално от състезателните им събратя, но в този случай Пинифарина се заемат сериозно с автомобила. Пининфарина правят колата по-лесна за всекидневно използване като променят покрива и увеличават шасито до 2600 мм. По този начин увеличават интериорното пространство. За да запазят оригиналния дизайн на колата, широчината и дължината на купето били увеличени.

Автомобилът е боядисан в необичаен бял цвят със две сини ленти и кръстен от Пининфарина 250 LM Stradale. Цветовата схема била специално подбрана за да се хареса на клиентите от най-големия пазар на компанията - САЩ. Колата е представена на изложението в Женева през 1965та. В края на изложението имало поръчки за 16 броя, но Stradale  остава единствената направена бройка.  Всичко на всичко са построени само 32  250 LM  автомобила и модела никога не получава хомологация за клас GT. През 1965 , 250 LM  използвани от частни отбори успяват да спечелят на Льо Ман като тази победа до ден днешен е последната победа на Ферари на култовото състезание за издръжливост.  След края на състезателната си кариера няколко 250 LM  за превърнати в шосейни автомобили. Уникалното 250 LM Stradale  след изложението в Женева заминава за изложението в Ню Йорк , където е представено от вносителя на Ферари Луйджи Чинети. Той успява да я продаде през 1971 и след това колата се препродава няколко пъти.  През 1982 Томас Стегман купува автомобила и го показва редовно по конкурси за елегатност през 80те и 90те. 

През 2005 е продадена на сегашния си собственик и претъпява освежаване. Колата днес е в състоянието като на снимките. 

Шаси  6025
image
imageimage
image

Шаси 5909 
image
image
image

Колата на снимките е прекарва доста време в САЩ. След като е използвана от отбора НАРТ на Луйджи Чинето е продадена на Боб Гросман от Скудерия Беър, който я използва през сезона 1964та. След състезателната си кариера колата печели конкураса за елегатност Пебъл Бийч през 1975. Сегашният и собсственик често я показва на събори и конкурси за красота. 










Тагове:   Ferrari,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ferrari1929
Категория: Технологии
Прочетен: 1803962
Постинги: 115
Коментари: 682
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930