Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2010 21:26 - Глава 25: Ferrari 250 GTO
Автор: ferrari1929 Категория: История   
Прочетен: 1790 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 18.11.2010 21:31


 Една от най-скъпите и желани коли на света , Ферари 250 GTO, има интересна и пълна с интрига история. Всички направени 36 броя са оцелели през годините и още по-впечатляващо е , че историята на всяка една кола е прилежно описана и документирана днес. До началото на 70те , Ферари 250 GTO  се счита за един остарял състезателен автомобил. След това цените на автомобилите постепенно се покачват до невероятни суми надвишаващи 15 20 милиона долара. Имайки предвид тези огромни суми е много трудно да повярваме , че някога 250 GTO  е било собственост на студент или , че друга бройка е била използвана като автомобил за упражнения в училище за механици в Тексас. За щастие много собственици имат смелостта да изкарват своите 250 GTO на съвременни състезания и изложения за радост на многобройните фенове на колата. 

Както споменах в предишните постове, Ферари 250 GTO e продукт на дългогодишно развитие на серията състезателни и шосейни автомобили 250 GT започната с модела 250 GT Europa през 1954. Последната стъпка преди GTO бил модела 250 GT SWB представен през 1959. Между 1960 -1961 250 GT SWB  бил най-добрият състезателен автомобил като помитал всякаква конкуренция на пистата. Моделът бил наличен както в състезателен вариант така и в шосеен носещ името Lusso  или Луксозен. За сезон 1961 , Ферари правят подобрения по модела и го наричаt Comp/61 . Сравнен с предишните, новият автомобил разполага с по-мощен двигател.

Въпреки че представянето на 250 GT SWB  е впечатляващо, редица проблеми се появяват като принуждават състезателния департамент на компанията да разработи заместител за 1962.  Допълнителна мотивация за нова разработка дошла и от новината, че ФИА ще промени правилника и ще позволи единствено на автомобили клас GT  да се състезават за Световния Шампионат. Състезателните прототипи били изключени от този шампионат. Тази промяна в правилата увеличила значителността на програмата занимаваща се със състезателните 250 GT. Единственият забележим недостатък на 250 GT SWB 60/61 бил лошата аеродинамика при високи скорости. Развитието на Comp/62  започва в началото на 1961 година. Първите автомобили както вече споменах са така наречените " Sperimentale" , които по-късно ще се наричат прототипи на 250 GTO. 

Гореща тема при проектирането на 250 GTO  била дизайна на автомобила. Все пак истината е , че дизайнът не е дело само на един човек от компанията. Първоначално със задачата е натоварен Джото Бизарини. Когато на пистата се появило първото тестово муле, предната част вече приличала на тази от крайния производствен вариант, но задната част приличала на 250 GT  от 60/61  година. Имайки предвид, че новата кола ще е изцяло състезателна, купето било смалено възможно най-много за да "залепне" за шасито. Функцията взела превес на естетиката, но за щастие красотата на модела оцеляла. През зимата цялостната форма била определена.  Точно по това време концепцията била дадена на Скалиети, който рафинира дизайна и подготвя модела за производство. Колата е представена за първи път пред медиите през февруари 1962, но и тогава това не било крайния вариант. По време на високо скоростни тестове, задната част на колата била нестабилна. Подобен проблем имал и "Sperimentale". Съвсем малък аеродинамичен елемент подобен на устна бил закрепен в задната част на модела. Това подобрило аеродинамичните характеристики при висока скорост. При първите 18 броя този елемент бил прикрепян с болтове към цялото купе. При следващите екземпляри елемента е интегриран направо към купето. 

Представеното Comp61/62 доста бързо е посрещнато критично от журналистите и конкурентите. Те не могат да повярват, че новата състезателна кола е подобрена версия на автомобила използван през сезон 1961. Вместо това били убедени, че  показаната кола е изцяло нов модел поради изцяло различната визия и техническа изработка. Някои дори я нарекли Testa Rossa  с покрив. Ферари от своя страна са убедени в легалността на колата си защото всяка промяна била одобрена поотделно от ФИА  и според тях взимането на хомологация за шампионата било просто формалност. Донякъде и двете страни са били прави защото от една страна новият състезател бил толкова различен от модела, на който е базиран, че спокойно може да се нарече изцяло нов модел. Но Ферари били планирали всяка стъпка внимателно и получили лесно хомологация. По подобен начин били хомологирани и Ягуар Е-тайп "Лайтуейт: ( лек вариант) и Астън Мартин ДБ4 ГТ Загато , въпреки че се различавали силно от шосейните автомобили, на които се базирали. При Ферари дори индекса 250 трябвало да остане. Във всички документи 250 GTO фигурира под името 250 GT comp/62,  но може би поради грешка колата става известна като 250 GTO , където О е съкращение на Omologato  ( хомологация на италиански) . Интересното е , че това име е било използвано първо в Англия преди да бъде използвано в Италия. Името така си и останало и дори през 1966 Понтиак го използват за модела си GTO като символ на мощност и ефективност. Ферари също възражда името с моделите 288GTO и 599GTO. 

Всички GTOта имат забележителна състезателна история и ще трябва изключително много време за да бъдат описани подобаващо. Трябва да се спомене, че още преди завършването на проекта 250 GTO Бизарини напуска Ферари заедно с доста голяма част от персонала. Това напускане е породено от скандал между Бизарини и жената на Енцо Ферари, която често се намесвала във взимането на решения във фирмата. Това напускане на ценни кадри се отразява на проекта като го забавя . На мястото на Бизарини е назначен Форгиери, който довършва проекта. И все пак колата не е била готова за началото на сезона и "старото" 250 GT SWB  влиза в употреба за последен път. На Себринг новото Ферари се появява за първи път като пилотите Гендебиен и Хил постигат двойна победа. Ферари 250 GTO продължава да побеждава , включително и на Льо Ман. Ферари печелят шампионата за 1962 с 45 точки. През 1963 конкуренцията е по-силна с появяването на известните AC Cobra  на Каръл Шелби , но Ферари отново са на върха и отново печелят на Льо Ман. 

Варианти на GTO 

През  1962 и 1963 заводът в Маранело прави 33 броя 250 GTO от първата и основна  спецификация Comp/62. През 1963 на Льо Ман, Северно Американският Състезателен Отбор ( North American Racing Team или N.A.R.T)  на Луиджи Кинети участва с GTO със специално изработено купе. Колата била подобна на 330 LMB GT - състезателни прототипи и е познато като 250 GTO LMB. За сезон 1964 напълно нов автомобил бил проектиран за клас GT, който  е базиран на успешното 250 P. Колата вече е със централно разположен двигател и напълно се различавала от оригинала и не получила хомологация от ФИА. Това е модела 250 LM. Ферари неохотно  правят  още 3  броя Серия 2 GTO като поставят купе имащо щрихите на 250 LM. С тях общата бройка става 36 броя. Други 3 автомобила използващи купе от 250 GTO , но с двигател от 4 литра  вместо оригиналния 3 литров били направени. Тези 3 броя са известни като 330 GTO. За да стане объркването още по-голямо, 4 частни отбора връщат в завода своите първоначални 250 GTO  за да бъдат модифицирани с купета като на Серия 2. Така днес има 28 с оригиналното купе Comp/62, 4 със сменено купе , 1 250 GTO LMB  и 3 броя оригинално снабдени с купе за сезон 1964. 
Първите пукнати в доминацията на Ферари се получили след победата на Форд Кобра Дайтона Купе побеждава на Льо Ман. Последният опит на Ферари в клас GT бил със силно модифицирано 275 GTB, но ФИА отново им отказва хомологация и Ферари се отказва от GT състезанията като се пренасочва към Формула 1.

Комбинацията от състезателна история, красота и рядкост са направили 250 GTO една от най-скъпите коли на света. Има слухове, че наскоро продаден екземпляр струвал на новия си собственик  сума от порядъка на 30,000,000 долара. Сравнен с другите скъпи, редки и красиви Ферарита , 250 GTO e в пъти по-скъпо. Някак си тези високи цени са неоправдани, но никое от другите няма такава голяма група фенове като 250 GTO. Много от днешните собственици знаят това и често показва своите Ферарита на широката публика. 

Някой от първите направени 250 GTO
image
image
image
image
image
image
image
image
image
imageimage
image
image
image
image

На последните две снимки е автомобил от тези със сменените купета тип Серия 2. 
image
image

На последните 2 снимки е 330 GTO LMB

image

На горната снимка е 330 GTO

И няколко изключително интересни клипчета на Стивън Мичъл, който е имал Ферари само на 18 години. Изключително рядко е второт видео с цели 2 Ferrari 250 GTO и California Spyder.  Забележете какво се случва на Калифорнията :D :) Днес кола за над 12 13 милиона. Колата на Стивън Мичъл днес е собственост на Ралф Лорен. 






Тагове:   Ferrari,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ferrari1929
Категория: Технологии
Прочетен: 1845001
Постинги: 115
Коментари: 682
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031