Формата и функцията могат да бъдат съчетани изключително добре , когато става въпрос за автомобилен дизайн. Ферари 250 GT SWB ( къса база) доказва това твърдение. Моделът е считан от много фенове и специалисти за най-добре изглеждащото Ферари с дизайн  на Пинин Фарина правено досега. Осве това 250 GT SWB успява да заеме първите 4 места на Льо Ман през 1960 като напълно побеждава конкуренцията от Астън Мартин и Шевролет. 

Моделът е представен на изложението в Париж през 1959та и самото купе на модела прилича на 250 LWB Berlinetta. Най-голямата стилистична разлика между моделите е в задното стъкло. Новот шаси било подобно на състезателните 250 GT използвани през 50те години, но колесната база била намалена с 20 мм до 2400 мм. Колесна база с размер 2400 мм се счита за перфектната големина за шаси с добри характеристики при завиване и стабилност на прави участъци. Не е случайност , че един от най-успешните състезателни автомобили въобще - Бугати Type 35  има същата големина на шасито.  Друго голямо подобрение по новия модел било замяната на морално остарелите барабанни спирачки с дискови такива на четирите колела. По този начин модела става първото 250 GT  с дискови спирачки. 

Под капака е поставен V12 двигател ( Тип 168) . Въпреки че големината на обема била същата с предходните агрегати за моделите 250 GT този нов двигател бил съвсем различен от използваните до този момент. Новият агрегат бил резултат от 6 годишни проучвания и развитие. Тип 168 бил близък технически до Тип 128ДФ. Маслената вана, маслената помпа, ангренажната верига и маслените филтри били заменени с по-модерни и това била разликата между двата мотора. Също така различни , по-големи карбуратори Вебер били поставени. Със всички тези подобрения двигател тип 168 бил способен да развие мощност от 260 до 275  в зависимост от настройките за състезателните варианти и около 220 до 240 за шосейните двигатели. 

Огромното предимство на Ферари в клас GT продължило и през 60те години като новите SWB Berilnetta били непобедими. На състезанието Tour de France  например Фераритата заели първите 3 места в класирането. На Льо Ман доминацията била още по-категорична с автомобили Ферари класирани от 1 до 4то място. Победи в класа или в крайното общо класиране били постигнати и  на Монца, Спа, Нюрбургринг и Монтлери. Решени да продължат с доминацията, Ферари модернизират своя успешен състезател за сезон 1961.

Колите произведени след 1960 могат да бъдат лесно разпознати по премахната чупка на малкото странично предно огледало. Други разлики след 1960 са по големите калници на модела и отвор за вентилация на покрива вместо на задното стъкло. Някой състезателни варианти на модела използвали по-леки тръби при шасито и били с монтирани още по-мощни двигатели. Тези автомобили са познати като  "Comp/61" или "SEFAC Hot Rod". На тези машини били монтирани по-големи цилиндрови клапани и значително по-големи карбуратори като мощността им често надвишавала 300 к.с.

Доминацията на Ферари през сезон 1961 в клас GT била пълна с много класови победи по целия свят. Въпреки че модела бил изключително успешен той имал един недостатък. Аеродинамичните показатели на купето били като на библиотека. Само след два сезона , колата трябвало да бъде заменена. След зимните тестове през 1961 250 GT SWB бил заменен с изключително по-аеродинамичното Ферари  250 GTO, което от своя страна било екипирано със същия мотор като състезателния прототип 250 TR. 

Шаси 2439GT



Колата на снимките е една от варианта Comp/61 и може да бъде разпозната по предпазителя от насекоми и покривалата на ауспусите. Тези покривала били задължителни според правилата за състезанието Льо Ман за да се предпази колата от запалване при зареждане с гориво. 

Шаси 2701GT



Колата на горните снимки първоначално е била използвана от заводския отбор на Ферари докато не катастрофира сериозно на тренировките на Льо Ман.  След това е напълно ремонтирана в завода и продадена на Граф Карло-Масалмо Лето ди Приоло, който се състезава из Италия с нея през сезон 1962. След края на състезателната си кариера колата е препродавана много път от двете страни на Атлантика.