Постинг
03.11.2010 12:47 -
Глава 16: Ferrari 410 S
Като заместител на големия V12 с дизайн на Лампреди, Ферари използва редови 6 цилиндров двигател отново дело на Аурелио Лампреди. Но преди да бъде въведен този нов двигател в употреба са конструирани 4 автомобила, които все още използват големия V12 и са предназначени за състезания в Северна и Южна Америка и по-точно Карера Панамерикана.
Тези 4 автомобила носят името 410 S и имат същия двигател като 410 SuperAmerica. Самият двигател за 410 S имал две версии, едната с 340 к.с. , а другата с 380 к.с. От всяка версия били направени по два автомобила като по-мощните автомобили били използвани от заводския отбор на Ферари.
Един от най-големите проблеми на предшественика на 410 S , 375 бил нестабилността на шасито. Този проблем бил решен чрез скъсяване на колесната база до 2420 мм. За сравнение 375 имал база от 2600 мм. Устойчивостта на усукване на шасито също била увеличена при новия автомобил. Двигателят бил поставен още по-назад , а скоростната кутия била съединена със задния мост подобно на 4 цилидровите състезателни автомобили на компанията. Окачването останало непроменено , но поради по-голямата мощност нови по-големи барабанни спирачки били поставени отпред и отзад.
Изработката на купетата за състезателните автомобили била възложена на Скалиети. Първият направен автомобил бил поръчан от американецът Тони Паравано и притежавал уникално купе. Четвъртата кола също имала уникално купе и била поръчана от Мишел-Пол Кавалие, който бил част от борда на директорите на Ферари по това време.
Така новите V12 състезатели били готови през 1955 за култовото мексиканско състезание Карера Панамерика, но организаторите отменили състезанието, Големият брой жертви от предходните години, лошото състояние на пътната мрежа в Мексико и нужния голям брой военни за охрана на мероприятието били водещите мотиви за отменянето на състезанието. Ферари използва двата заводски автомобила само веднъж на състезанието за голямата награда на Буенос Айрес през 1956, но и двата автомобила не завършват състезанието. След това едната кола е продадена на шведски състезател, който няма големи успехи с нея. Втората е закупена от американецът Джон Едгар . Той я поверява на свои пилоти , сред които е и известният Каръл Шелби . В Америка колата постига множество успехи в регионални състезания.
Шаси 0594CM
Колата на снимките е едната от двете с уникално купе направено от Скалиети за Мишел-Пол Кавалие, френски фабрикант и тогавашен член на борда на диеректорите на Ферари. Колата съчетава състезателна механика с луксозен интериор. Кавалие задържа колата почти десетилетие. Следващият собственик пребоядисва автомобила в червено. След това колата е собственост първо на Пиер Бардидон , а след това на Джон Бош, който я реставрира и връща в оригиналния й цвят. Днес колата се намира във Великобритания.
Шаси 0596CM
На снимките е първата от двете 410 S предназначени за заводския отбор на Ферари. След единствената си проява за заводския отбор през 1956, колата е продадена на Стур Нортоп от Швеция. Той я пребоядисва в жълто и монтира подглавници за пилота и пасажера до него. Шведът подготвя автомобила за Mille Miglia 1956. За съжаление този автомобил никога не преминава стартовата линия на това състезание. Носи се слух, че Ферари правят саботаж на частната 410 S понеже не желаят допълнителна конкуренция за заводския им отбор. След това колата участва на няколко малки състезания и е по-късно е продадена в САЩ. След като прекарва 13 години в склад, колата е купена от Пиер Бардидон и става част от неговата впечатляваща колекция. През 90те сменя собственците си няколко пъти.
Пиер Бардидон възстановява колата и я пребоядисва в червено. След като сменя няколко собственика, автомобила отнов е боядисан в жълто.
Тези 4 автомобила носят името 410 S и имат същия двигател като 410 SuperAmerica. Самият двигател за 410 S имал две версии, едната с 340 к.с. , а другата с 380 к.с. От всяка версия били направени по два автомобила като по-мощните автомобили били използвани от заводския отбор на Ферари.
Един от най-големите проблеми на предшественика на 410 S , 375 бил нестабилността на шасито. Този проблем бил решен чрез скъсяване на колесната база до 2420 мм. За сравнение 375 имал база от 2600 мм. Устойчивостта на усукване на шасито също била увеличена при новия автомобил. Двигателят бил поставен още по-назад , а скоростната кутия била съединена със задния мост подобно на 4 цилидровите състезателни автомобили на компанията. Окачването останало непроменено , но поради по-голямата мощност нови по-големи барабанни спирачки били поставени отпред и отзад.
Изработката на купетата за състезателните автомобили била възложена на Скалиети. Първият направен автомобил бил поръчан от американецът Тони Паравано и притежавал уникално купе. Четвъртата кола също имала уникално купе и била поръчана от Мишел-Пол Кавалие, който бил част от борда на директорите на Ферари по това време.
Така новите V12 състезатели били готови през 1955 за култовото мексиканско състезание Карера Панамерика, но организаторите отменили състезанието, Големият брой жертви от предходните години, лошото състояние на пътната мрежа в Мексико и нужния голям брой военни за охрана на мероприятието били водещите мотиви за отменянето на състезанието. Ферари използва двата заводски автомобила само веднъж на състезанието за голямата награда на Буенос Айрес през 1956, но и двата автомобила не завършват състезанието. След това едната кола е продадена на шведски състезател, който няма големи успехи с нея. Втората е закупена от американецът Джон Едгар . Той я поверява на свои пилоти , сред които е и известният Каръл Шелби . В Америка колата постига множество успехи в регионални състезания.
Шаси 0594CM
Колата на снимките е едната от двете с уникално купе направено от Скалиети за Мишел-Пол Кавалие, френски фабрикант и тогавашен член на борда на диеректорите на Ферари. Колата съчетава състезателна механика с луксозен интериор. Кавалие задържа колата почти десетилетие. Следващият собственик пребоядисва автомобила в червено. След това колата е собственост първо на Пиер Бардидон , а след това на Джон Бош, който я реставрира и връща в оригиналния й цвят. Днес колата се намира във Великобритания.
Шаси 0596CM
На снимките е първата от двете 410 S предназначени за заводския отбор на Ферари. След единствената си проява за заводския отбор през 1956, колата е продадена на Стур Нортоп от Швеция. Той я пребоядисва в жълто и монтира подглавници за пилота и пасажера до него. Шведът подготвя автомобила за Mille Miglia 1956. За съжаление този автомобил никога не преминава стартовата линия на това състезание. Носи се слух, че Ферари правят саботаж на частната 410 S понеже не желаят допълнителна конкуренция за заводския им отбор. След това колата участва на няколко малки състезания и е по-късно е продадена в САЩ. След като прекарва 13 години в склад, колата е купена от Пиер Бардидон и става част от неговата впечатляваща колекция. През 90те сменя собственците си няколко пъти.
Пиер Бардидон възстановява колата и я пребоядисва в червено. След като сменя няколко собственика, автомобила отнов е боядисан в жълто.
Ferrari 599XX
“Ferrari” се състезава в “Need For Speed...
Ferrari 458 Italia заприлича на изстреби...
“Ferrari” се състезава в “Need For Speed...
Ferrari 458 Italia заприлича на изстреби...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 48