Постинг
02.11.2010 22:07 -
Глава 15: Ferrari-Lancia D50
След края на Втората Световна Война , Ланча се впуска неочаквано в състезателния живот на възраждаща се Европа с редица напредничави състезателни автомобили. Самият основател на Ланча , Винченцо Ланча, бил запален пилот, но неговата компания насочвала разработките си към иновативни автомобили, оставяйки битки по състезателните трасета на Алфа Ромео и Мазерати. Синът му, Джани обаче не удържал на изкушението на състезателните успехи и наел Виторио Джано да проектира състезателен автомобил за Ланча. Докато работел за Алфа Ромео, Джано конструирал едни от най-добрите състезателни автомобили. Заедно с Ланча , успехите му като конструктор продължили.
Ланча е пионер , използвайки V-образни двигатели и по-точно V6 , който намира приложение в B20 Aurelia GT автомобил и B23/4 състезателен автомобил. Комбинацията от знанията на Джано и иновативния дизайн на V-образния двигател правят двата автомобила силна конкуренция от самото им появяване по пистите. Последната стъпка в развитието на състезателната програма на Ланча се оказва автомобилът за Гран При състезания D50, създаден за сезон 1954. Следвайки традицията за иновативност, Джано и Ланча представят автомобил , който не прилича на нищо друго състезавало се във Ф1 досега. Дебютът е бляскав като Аскари успява да спечели пол позишън на състезанието за голямата награда на Испания.
Та с какво Виторио Джано успява да направи Ланча D50 конкурент на водещите отбори? Първо самата кола е изключително лека ( около 640 кг) и цялата тежест е разпределена между двете оси, също така центърът на тежестта е много нисък. Ключът към успеха на D50 е изцяло новият V8 с два горно разположени разпределителни вала., който е по-къс от използваните редови 6 и 8 цилидрови двигатели на Мазерати и Мерцедес. Скоростната кутия била закрепена за задния мост , позволявайки добро разпределение на теглото.
Една от необичайните особености на D50 били резервоарите за гориво и масло, които били поставени между колелата. Традиционно за този период резервоарът бил поставян зад задната ос, но така затруднявал управлението. За Джано това било недопустима грешка в търсенето му на перфектен баланс. Конфигурацията на Джано имала също по-добра аеродинамика.
Уникалният дизайн на D50 направили автомобила коренно различен за управление сравнен с конвенционален състезателен автомобил като Мазерати 250F примерно които имали склонност за поднасяне. С по-голямото си сцепление Ланчата нямала проблем със стабилността. Аскари стартира 1955 с две победи на пред-сезонни състезания в Италия. На голямата награда на Монако , Аскари почти успява да поведе в състезанието, но катастрофира и колата му излита извън пистата и попада във водата на пристанището обкръжаващо пистата. За жалост това остава най-известният момент за Ланча D50. Аскари оцелява тази катастрофа, но умира 4 дни по-късно докато тества Ferrari 750 Monza.
Със загубата на водещия си пилот, бъдещето на Ланча във Формула едно става неясно и мрачно, въпреки очевидния потенциал на D50. Компанията решава да продаде проекта си на Ферари. Формула 1 носи много успехи на Ланча , но и довежда компанията почти до банкрут. ФИАТ купува Ланча като ги спасява от банкрут. В следвашите години Ланча успява да се наложи като успешен участник много ралита, но никога не се завръща във Формула 1. С леки модификации "Ферари" D50 с пилот легендарният Хуан Мануел Фанджо печелят шампионата през 1956.
След приключването на състезателната програма на Ланча , много от резервните части биват унищожени и само 2 от 6те направени коли оцеляват. И двата оцелели екземпляра се намират в италиански музеи и са изкарвани на писти много рядко. За щастие оцеляват достатъчен брой двигатели и трансмисии за да се направят 7 реплики. Хората направили тези реплики са имали пълен достъп до оцелелите оригинални автомобили, което им помогнало да направят достоверни копия. Благодарение на тези хора днес публиката може да се любува на уникалния звук идващ от V8 проектиран от Джано.
Катастрофата на Аскари в Монако
Аскари зад волана на Lancia D50
D50 вече с емблема на Ферари.
Ланча е пионер , използвайки V-образни двигатели и по-точно V6 , който намира приложение в B20 Aurelia GT автомобил и B23/4 състезателен автомобил. Комбинацията от знанията на Джано и иновативния дизайн на V-образния двигател правят двата автомобила силна конкуренция от самото им появяване по пистите. Последната стъпка в развитието на състезателната програма на Ланча се оказва автомобилът за Гран При състезания D50, създаден за сезон 1954. Следвайки традицията за иновативност, Джано и Ланча представят автомобил , който не прилича на нищо друго състезавало се във Ф1 досега. Дебютът е бляскав като Аскари успява да спечели пол позишън на състезанието за голямата награда на Испания.
Та с какво Виторио Джано успява да направи Ланча D50 конкурент на водещите отбори? Първо самата кола е изключително лека ( около 640 кг) и цялата тежест е разпределена между двете оси, също така центърът на тежестта е много нисък. Ключът към успеха на D50 е изцяло новият V8 с два горно разположени разпределителни вала., който е по-къс от използваните редови 6 и 8 цилидрови двигатели на Мазерати и Мерцедес. Скоростната кутия била закрепена за задния мост , позволявайки добро разпределение на теглото.
Една от необичайните особености на D50 били резервоарите за гориво и масло, които били поставени между колелата. Традиционно за този период резервоарът бил поставян зад задната ос, но така затруднявал управлението. За Джано това било недопустима грешка в търсенето му на перфектен баланс. Конфигурацията на Джано имала също по-добра аеродинамика.
Уникалният дизайн на D50 направили автомобила коренно различен за управление сравнен с конвенционален състезателен автомобил като Мазерати 250F примерно които имали склонност за поднасяне. С по-голямото си сцепление Ланчата нямала проблем със стабилността. Аскари стартира 1955 с две победи на пред-сезонни състезания в Италия. На голямата награда на Монако , Аскари почти успява да поведе в състезанието, но катастрофира и колата му излита извън пистата и попада във водата на пристанището обкръжаващо пистата. За жалост това остава най-известният момент за Ланча D50. Аскари оцелява тази катастрофа, но умира 4 дни по-късно докато тества Ferrari 750 Monza.
Със загубата на водещия си пилот, бъдещето на Ланча във Формула едно става неясно и мрачно, въпреки очевидния потенциал на D50. Компанията решава да продаде проекта си на Ферари. Формула 1 носи много успехи на Ланча , но и довежда компанията почти до банкрут. ФИАТ купува Ланча като ги спасява от банкрут. В следвашите години Ланча успява да се наложи като успешен участник много ралита, но никога не се завръща във Формула 1. С леки модификации "Ферари" D50 с пилот легендарният Хуан Мануел Фанджо печелят шампионата през 1956.
След приключването на състезателната програма на Ланча , много от резервните части биват унищожени и само 2 от 6те направени коли оцеляват. И двата оцелели екземпляра се намират в италиански музеи и са изкарвани на писти много рядко. За щастие оцеляват достатъчен брой двигатели и трансмисии за да се направят 7 реплики. Хората направили тези реплики са имали пълен достъп до оцелелите оригинални автомобили, което им помогнало да направят достоверни копия. Благодарение на тези хора днес публиката може да се любува на уникалния звук идващ от V8 проектиран от Джано.
Катастрофата на Аскари в Монако
Аскари зад волана на Lancia D50
D50 вече с емблема на Ферари.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 48