Всички ранни ферарита следват концепцията на Енцо Ферари  от 1946. Разбира се с всеки нов автомобил се правели подобрения с цел постигане оптимални резултати на пистата и на пътя. Една от най-важните промени по автомобилите била увеличаването на обема на двигателя. От 1.5 литра, обемът постепено преминал през няколко етапа ( 2.0, 2.3 , 2.7 литра) преди да достигне 3.0 литра и кола с такъв двигател да победи на Mille Miglia през 1952. Точно тази конфигурация на двигател с обем 3 литра проектиран от Коломбо ще донесе едни от най-големите успехи на компанията от Маранело през следващото десетилетие. 

Наречена 250 S , победителят от Mille Miglia разполага с традиционно за Ферари шаси със сравнително къса колесна база от 2250 мм , a предното окачване било изградено от двойни носачи с напречни листови ресори и хидравлични амортисьори. Задното окачване било още по-опростено и се състояло от неподвижна ос и надлъжно разположени листови ресори. Двигателят "дишал" чрез три карбуратора Вебер. Аграгатът с обем 2953 куб см  имал мощност от 230 к.с. , което е с около 20 конски сили повече от двигателят тип "225" чиято база била използвана. Както своя предшественик, 5 степенна скоростна кутия била монтирана. 

Само един екземпляр от 250 S бил произведен, но през лятото на 1952, компанията работела върху сериен автомобил, който може да се използва от частни състезатели за сезон 1953.  Представена през есента на авто изложението в Париж, новият 3 литров състезателен автомобил бил наречен 250 ММ в чест на победата на Mille Miglia по-рано през годината. Технически 250 ММ бил много близък до 250 S  като разликите били в по-дългата колесна база за ММ 2400 мм, по-голямата мощност от 240 к.с и 4 степенната скоростна кутия вместо такава с 5. 

Производството започва веднага след изложението в Париж и общо били направени 31 автомобила преди края на 1953.  Винале прави купета за 13 от тях , като всички без едно са от отворен тип. Купетата на Винале могат да бъдат разделени на три серии , които има малки разлики една от друга. Далеч по-ценени са купетата направени от Пинин Фарина тип Берлинета. Красивите линии на тези автомобили стават основно вдъхновение за много следващи модели на компанията през 50те. Най-забележимият елемент в дизайна на Пинин Фарина е изрязаните части в задните калници, които правят допълнително място при поставяне на по-широки задните гуми. 

От пазарна гледна точка, 250 ММ е успех , на пистата обаче моделът трудно си съперничи с конкуренцията. Особено трудно колата можела да се сравнява с по-големия брат 340 ММ. Една от най-успешните 250 ММ била управлявана от Фил Хил, който спечелил няколко състезание в САЩ , която била с купе на Винале.  В историята на Ферари, 250 ММ има много специално място защото е първата състезателна кола с обем от 3 литра. След нея подобни автомобили ще донесат много слава и победи на италианската компания. 

Шаси 0292ММ 


Колата на снимката е продадена нова в Мексико, където участва на Карера Панамерикана през 1953. И до днес колата е в Мексико. Състоянието и цветът са напроменени откакто е напуснала завода. 

Шаси 0310ММ


Колата на снимката е продадена първо на един от най-лоялните клиенти на Ферари - Енрико Уакс от компания "Уакс и Витале". През 1954 колата е купена от френския състезател Пиер Нобле , който се състезава с нея успешно на местно ниво. Отначало колата е боядисана в синьо , а после в този сив цвят , който е на снимката. Днес е собственост на колекционер, който я използва от време на време по исторически състезания.