Постинг
20.10.2010 18:49 -
Глава 11: Ferrari 500 Mondial, Ferrari 750 Monza 4 цилидровите Ферарита
Въпреки че , Ферари доминирали Формула 2 с техния V12 с обем от 2 литра, Енцо Ферари често поглеждал към двигателите 4 цилиндъра на конкурентите от HWM. Едно от основните предимства на 4те цилиндъра било по-малката консумация на гориво за разлика от изключително жадните V12 на Скудерията. Новоназначеният главен инженер Лампреди имал възложена задача да разработи нов двигател с 4 цилиндъра , който да замести V12 конфигурацията използвана във Формула 2. Когато организаторите на Формула 1 променят правилата на шампионата да се провежда като Формула 2, новата разработка става топ приоритет.
Лампреди разработва едновременно 2.0 и 2.5 литров мотор, като и двата дизайна споделят множество части. Двигателите са предвидени да бъдат от леки алуминиеви сплави , а двигателят да е с цилидрова глава с двоен разпределителен вал. Двигателят с обем 2.0 литра прави своя състезателен дебют с 500 F2 през 1952. Алберто Аскари печели световния шампионат Ф1 с такъв автомобил като побеждава в 6 от 7 състезания. Аскари става шампион и през следващата година. По традиция на Ферари, този нов двигател бил поставен и на състезателни автомобили за ралита и състезания за издръжливост. След изграждането на два експериментални автомобила през 1953, 2.5 литровия 625 TF и 3 литровия 725 S, два нови автомобила били предвидени за сезон 1954.
Първи се появява моделът с обем на двигателя от 3 литра, като колата дебютира на състезанието Гран Премио Суперкортенмаджоре на Монца и логично носи името 750 Монца. Снабдена е с купе разработено от Дино Ферари и побеждава в това дебютно състезание. По-късно през годината прототип с двигател от 2.0 литра прави своя състезателен дебют. Снабден с купе от 250 ММ , Алберто Аскари и Луйджи Вилорезе успяват да постигнат победа в своя клас. За да почетат двете последователни титли във Формула 1 , Ферари кръщават серийния модел 500 Мондиал.
И двата типа автомобили са състезавани от заводския отбор и частни състезатели. Успехите на 4 цилидровите 500 F2 не са задминати от новите автомобили. Най-големите успехи на 500 Мондиал са второ място на Mille Miglia през 1954 и победа в класа си на 12те часа на Себринг през 1956. След успешния дебют на 500 Монца , следващите модели 750 Монца и 860 Монца трудно успяват да се противопоставят на конкурентите.
За да не изостават от доминиращите Мазерати, новият главен инженер на Ферари Виторио Джано разработва нов дизайн за 2.0 литров 4 цилидров двигател, отново използвайки разработките на Лампреди. Новата кола е 500 TR и е последното състезателно Ферари с 4 цилиндъра. Конфигурацията е заменена от агрегати V6.
Шаси 0554М Ferrari 750 Monza
Шаси 0568М Ferrari 750 Monza
Шаси 0418MD Ferrari 500 Mondial
На снимките е ранно Ферари 500 Мондиал с купе на Пинин Фарина. За кратко колата е била използвана от заводския отбор и участва на Mille Miglia през 1954 и завършва 15та в генералното класиране и 10та в класа си. След това е продадена и пилотирана от множество частни състезатели.
Шаси 0536MD Ferrari 500 Mondial
На снимката е Ферари 500 Мондиал Серия 2 с купе от Скалиети. Този модел е с подобрено окачване и е свъместна разработка на Дино Ферари и Скалиети.
Шаси 0452MD Ferrari 500 Mondial Coupe
На снимките е едно от само двете направени 500 Мондиал с купе тип Берлинета ( затворен тип). Двата автомобила били специално направени за състезанието Тур дьо Франс през 1954. И двата автомобила са боядиса в много светло син цвят типичен за френските състезателни автомобили, но и това не помага на автомобилите да завършат състезанието. Днес и двете много рядко могат да бъдат видяни по изложения.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 48