Постинг
06.10.2010 13:48 -
Глава 3: Ferrari 166 MM
Автор: ferrari1929
Категория: История
Прочетен: 3301 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.10.2010 13:53
Прочетен: 3301 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 06.10.2010 13:53
Първите състезателни модели на Ферари са истински кошмар за автомобилните историци. Автомобилите постоянно са сменяли двигатели, номера на шасита и купета. Автомобилът , който се счита за най-старото съществуващо Ферари, шаси със сериен номер 002C, е било екипирано през години с минимум 3 различни двигателя и множество различни купета. След пускането на първата шосейна кола през 1948, нещата около историята на марката стават малко по-лесни за описване. За да почете победата на спортния автомобил 166 S на Mille Miglia , компанията прекръства модела на 166 ММ.
От техническа гледна точка Ферари 166 ММ не се различава много от най-ранните ферарита. Окачването е опростено и се състои от носачи отпред и неподвижна ос отзад. Това , което правело автомобилите с конче конкурентноспособни се намирало под предния капак. Както написах по-рано, 12 цилидров двигател с малък обем позволяващ продължително усъвършенстване и уголемяване с цел да се повиши мощността.
Основната разлика на 166 ММ с предишните състезателни Ферарита е дизайнът и конструкцията на купето. Изфраждането на тези компоненти е било поверено на външна компания. Това , от което се нуждаел малкият състезателен автомобил било олекотено купе, задача пасваща идеално на каросериина работилница Туринг Милано. Техните "суперледжера" дизайни били едни от най-леките купета по-това време. При представянето на Гран При на Торини, журналистите дали прякора "Баркета" на колата, което означава малка лодка на италиански. Това име останало през годините както и купето на Туринг. Днес този дизайн на Туринг е най-известният правен и използван във Ферари.
Предназначението на 166 ММ основно било да бъде състезателен автомобил продаван на частни клиенти. Когато осъзнали състезателния потенциал на автомобилите, Ферари построили и използвали няколко автомобила като заводски отбор. Между 1948 и 1950 само 30 броя били направени като 25 от тях имали купе от Туринг Милано. По времето , когато последното 166 ММ било завършено, Ферари вече тествали възможностите на нов дизайн на двигател с по-дълъг цилиндров блок по идея на Аурелио Лампреди. През 50те интересът към състезателни автомобили с обем на двигателя около 2 литра нараснал значително и това довело до представянето на 166 серия 2.
И в ръцете на заводски пилоти и частни отбори, 166 ММ показва стабилни състезателни успехи. Най-известният успех е първата победата за Ферари на 24те часа на Льо Ман през 1949. Както споменах в предишния пост, колата била пилотирана от Лорд Селсдън и станалия по-късно вносител на Ферари за САЩ Луйджи Кинети. Интересното при тази побета е, че Кинети карал 23 часа, а Лорд Селсдън само 1 час, единствено за да покрие правилата на състезанието.
166 MM е огромен успех на и извън пистите за Ферари и допринася изкючително много за установяването на компанията като производител на състезателни и шосейни автомобили. Използваният дизайн на двигател създаден от Коломбо бива изоставен след края на състезателната програма на 166 ММ, но бива възроден години по-късно и става основа за разработването на двигателите от моделната линия "250", които са идентични с тези на 166 ММ.
Шаси 0008М Ferrari 166MM - Le Mans winner 1949
Това е Ферарито на Лорд Селсдън и Кинети, с което те печелят 24те часа на Льо Ман и по-рано през сезона Mille Miglia. Днес може би най-важното състезателно Ферари се намира в САЩ и е въстановено както е било на състезанието на Льо Ман с правилния състезателен номер.
Шаси 0052М
Това е една от най-ценните находки открити в хамбар през последните няколко години. Ферари 166 ММ с/н 0052М никога не е било загубвано, но е било скрито за широката публика в продължение на почти 50 години. Появява се в броя за септември/октомври на списание Cavallino, около 2 години след първия контакт с роднините на последния собственик. Симболик Мотърс посредничи между роднините и сегашния собственик и уникалната машина напуска Аризона в началото на 2006. В следващите месеци, новият собственик внимателно разглобява автомобила и му прави механична реставрация като използва всички оригинални части.
По време на разглобяването на двигателя са направени няколко интересни открития. Първо това не е обикновн двигател на 166 ММ, а съвсем леко различаващ се двигател от автомобил от Формула 2. Това става ясно от използването на дисково задвижване вместо верижно при разпредителния вал. Маркировката на двигателя също насочва към двигатели използвани в автомобили от Ф2. Автомобилът се счита за първото ферари използващо такъв двигател и днес се приема за тестов автомобил на компанията.
В същото време Ферари експертът Марсел Масини прекарва много часове сред своите архиви, сравнявайки стари снимки с цел изясняване състезателната история на уникалната машина. Той открива, че колата е пилотирана от познатия ни вече Лорд Селсдън на Льо Ман през 1950, но с нов ко-пилот - Жан Лукас. Инцидент на Tertre Rouge ги вади преждевременно от състезанието. През следващите няколко години колата се е състезавал в Европа в много състезания със значителен успех. Червените спирачни апарати и продълговатия отвор на предния капак доказват, че колата е същата като тази на брошурата на Туринг 166 ММ. Състезателната кариера на автомобила завършва през 1955 и след това колата сменя няколко собственика преди да бъде продадена в калифорниец през 1959, който я кара много рядко. След това колата е продадена на човек от Аризона, който я оставя на склад в продължение на 45 години.
След появата си на първа страница на списанието, колата прави първата си изява пред публика през 2007 на Cavallino Classis.
От техническа гледна точка Ферари 166 ММ не се различава много от най-ранните ферарита. Окачването е опростено и се състои от носачи отпред и неподвижна ос отзад. Това , което правело автомобилите с конче конкурентноспособни се намирало под предния капак. Както написах по-рано, 12 цилидров двигател с малък обем позволяващ продължително усъвършенстване и уголемяване с цел да се повиши мощността.
Основната разлика на 166 ММ с предишните състезателни Ферарита е дизайнът и конструкцията на купето. Изфраждането на тези компоненти е било поверено на външна компания. Това , от което се нуждаел малкият състезателен автомобил било олекотено купе, задача пасваща идеално на каросериина работилница Туринг Милано. Техните "суперледжера" дизайни били едни от най-леките купета по-това време. При представянето на Гран При на Торини, журналистите дали прякора "Баркета" на колата, което означава малка лодка на италиански. Това име останало през годините както и купето на Туринг. Днес този дизайн на Туринг е най-известният правен и използван във Ферари.
Предназначението на 166 ММ основно било да бъде състезателен автомобил продаван на частни клиенти. Когато осъзнали състезателния потенциал на автомобилите, Ферари построили и използвали няколко автомобила като заводски отбор. Между 1948 и 1950 само 30 броя били направени като 25 от тях имали купе от Туринг Милано. По времето , когато последното 166 ММ било завършено, Ферари вече тествали възможностите на нов дизайн на двигател с по-дълъг цилиндров блок по идея на Аурелио Лампреди. През 50те интересът към състезателни автомобили с обем на двигателя около 2 литра нараснал значително и това довело до представянето на 166 серия 2.
И в ръцете на заводски пилоти и частни отбори, 166 ММ показва стабилни състезателни успехи. Най-известният успех е първата победата за Ферари на 24те часа на Льо Ман през 1949. Както споменах в предишния пост, колата била пилотирана от Лорд Селсдън и станалия по-късно вносител на Ферари за САЩ Луйджи Кинети. Интересното при тази побета е, че Кинети карал 23 часа, а Лорд Селсдън само 1 час, единствено за да покрие правилата на състезанието.
166 MM е огромен успех на и извън пистите за Ферари и допринася изкючително много за установяването на компанията като производител на състезателни и шосейни автомобили. Използваният дизайн на двигател създаден от Коломбо бива изоставен след края на състезателната програма на 166 ММ, но бива възроден години по-късно и става основа за разработването на двигателите от моделната линия "250", които са идентични с тези на 166 ММ.
Шаси 0008М Ferrari 166MM - Le Mans winner 1949
Това е Ферарито на Лорд Селсдън и Кинети, с което те печелят 24те часа на Льо Ман и по-рано през сезона Mille Miglia. Днес може би най-важното състезателно Ферари се намира в САЩ и е въстановено както е било на състезанието на Льо Ман с правилния състезателен номер.
Шаси 0052М
Това е една от най-ценните находки открити в хамбар през последните няколко години. Ферари 166 ММ с/н 0052М никога не е било загубвано, но е било скрито за широката публика в продължение на почти 50 години. Появява се в броя за септември/октомври на списание Cavallino, около 2 години след първия контакт с роднините на последния собственик. Симболик Мотърс посредничи между роднините и сегашния собственик и уникалната машина напуска Аризона в началото на 2006. В следващите месеци, новият собственик внимателно разглобява автомобила и му прави механична реставрация като използва всички оригинални части.
По време на разглобяването на двигателя са направени няколко интересни открития. Първо това не е обикновн двигател на 166 ММ, а съвсем леко различаващ се двигател от автомобил от Формула 2. Това става ясно от използването на дисково задвижване вместо верижно при разпредителния вал. Маркировката на двигателя също насочва към двигатели използвани в автомобили от Ф2. Автомобилът се счита за първото ферари използващо такъв двигател и днес се приема за тестов автомобил на компанията.
В същото време Ферари експертът Марсел Масини прекарва много часове сред своите архиви, сравнявайки стари снимки с цел изясняване състезателната история на уникалната машина. Той открива, че колата е пилотирана от познатия ни вече Лорд Селсдън на Льо Ман през 1950, но с нов ко-пилот - Жан Лукас. Инцидент на Tertre Rouge ги вади преждевременно от състезанието. През следващите няколко години колата се е състезавал в Европа в много състезания със значителен успех. Червените спирачни апарати и продълговатия отвор на предния капак доказват, че колата е същата като тази на брошурата на Туринг 166 ММ. Състезателната кариера на автомобила завършва през 1955 и след това колата сменя няколко собственика преди да бъде продадена в калифорниец през 1959, който я кара много рядко. След това колата е продадена на човек от Аризона, който я оставя на склад в продължение на 45 години.
След появата си на първа страница на списанието, колата прави първата си изява пред публика през 2007 на Cavallino Classis.
Ferrari 599XX
“Ferrari” се състезава в “Need For Speed...
Ferrari 458 Italia заприлича на изстреби...
“Ferrari” се състезава в “Need For Speed...
Ferrari 458 Italia заприлича на изстреби...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 48
